четвъртък, 21 август 2014 г.

Хрян с масло и зеленчуци



Хрянът е растение, което се използва както като зеленчук, така и смлян като подправка. Огромни са ползите от хряна за човешкото здраве. Той има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно са безспорни. Хрянът по своята същност е многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което влизат и синапът и различните видове зеле.

Растението на хряна достига 1.5 метра на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, който се консумира най-често. В по-редки случаи и листата се използват за консумация, като предимно са предпочитани за овкусител на сладка, конфитюри и мармалади.

За родина на хряна се счита Югоизточна Европа. От там постепенно той се е разпространил из цяла Европа. Хрянът се среща в див вид в европейската част на Русия, в Кавказ, в Сибир и в Далечния изток. Хрянът вирее добре предимно на влажни места в долчинките и по бреговете на реките. Сравнително неотдавна хрянът е определен като култура и сега се отглежда повсеместно като хранително, лекарствено и декоративно растение.

Състав на хряна

Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, аскорбинова киселина, богати са на минералните соли на калий, натрий, сяра, калций,  фосфор, магнезий, хлор, желязо, мед и органични съединения.

Аскорбиновата киселина (Витамин С) се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените. Благоприятно действие върху човешкия организъм оказват съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства. Прясно изстисканият сок, приготвена каша от корените на хряна и водните запарки се прилагат като антимикробно средство, за гаргара при възпаление на устната кухина и глътката.

 В структурата му влизат още етерично синапено масло, захар, нишесте, смолисти вещества, въглехидрати, фибри, витамините B и PP. Разбира се наличието на всички тези вещества и най-вече на витамин С се отнася само до пресния хрян. Когато ползваме настърган вкъщи хрян, можем да очакваме той да запази активните си съставки за не повече от една седмица.


Съхранение

Корените на хрян се използват в прясно състояние, защото в сушено губят своя аромат. Той не е като другите билки, които могат да запазват полезните си качества както в сушено, така и замразено състояние. Два са начините, чрез които може да запазите хряна в пресен вид. Първият е като вкопаете корените в пясък - така издържат до един месец. Другият вариант е да го пасирате на каша и да го залеете с оцет, олио, сол и една лъжичка мед. Затворете всички в стъклен буркан.


Хрянът в кулинарията

Хрянът има широко приложение в кулинарията, но само в прясно състояние. Както стана ясно изсушеният хрян губи своите качества и най-вече - характерния си аромат. Точно поради същата причина не се подлага на термична обработка, а се добавя в самия край на готвенето на ястията. Хрянът е много популярна подправка за редица сосове, които се приготвят от настърган хрян и млечни или кисели продукти.

Хрянът е една от традиционните подправки за готвене на телешко варено, студено печено месо, варени свински крачета и други. Хрянът има силно изразени консервиращи свойства, поради което намира приложение и при приготвянето на туршии и любимото в България кисело зеле.

Наземната част на хряна може да се използва като заместител на известната японска подправка уасаби.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хрян върху абсцеси за бързо оздравяване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в квас от захарно цвекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Лечебните свойства на хряна са известни от векове, когато той се е прилагал за лечение на скорбут и проказа. От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби буквално за няколко минути. В корените на хряна има и лизоцим, което е белтъчно вещество с действието на антибиотик. У здравия човек лизоцимът се съдържа в слюнката, в лигавиците на устата и очите.

При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него. Хрянът повлиява добре простуда и грип, като е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед. Освен това хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътища, а дъвченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес. Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компресите с хрян действат отлично и при болести на ставите.

Хрянът се използва при камъни в пикочния мехур, ревматизъм, подагра и заболявания на дихателните органи с влажна кашлица. Това целебно кореноплодно има изразено противослузесто свойство, очиства организма от слуз, отпушва задръстванията в него. Усилва работата на стомашно-чревния тракт, повишава апетита, спомага за намаляване на киселинността, използва се при заболявания на жлъчния мехур и атония на дебелото черво.

Чаят от корена е бил употребяван като отхрачващо средство, а запарката на цветовете от растението се е ползвала като средство против простудни заболявания. От корена на хряна също може да се прави и лапа за успокояване на симптомите на артрит и дерматити. И суровите листа са ценни. Те се прилагат като естествено обезболяващо – притискат се върху челото при главоболие. Настойката от хрян е известна с антибиотичните си свойства и с доказаната си ефективност срещу патогенни гъбички.


 Противопоказания
 Ако прекалим с употребата на хрян, това може да има и отрицателно влияние върху човешкия организъм. Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото алилизотиоцианатът дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разстройство. Трябва да се има предвид, че хрянът не бива да се прилага при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб и бъбреците.

Източник: http://gotvach.bg/; http://www.hera.bg/

Хрян с масло и зеленчуци




Продукти за 5 порции:
* 150 г хрян (корен)
* 150 г краве масло
* 300 г домати
* 300 г краставици
* 100 г пресен лук
* 1/2 връзка магданоз
* сол на вкус
* лимонов сок


Маслото се разбива, докато стане пухкаво. Хрянът се настъргва на ситно на ренде, подправя се със сол и се размесва с маслото. Прибавят се обелените и нарязани на кубчета краставици и нарязаният на ситно лук. Сместа се оформя в чиния, гарнира се с нарязани домати ( в оригиналната рецепта има и репички) и се поръсва с нарязан на ситно магданоз.
По желание салатата се подправя с лимонов сок (поне за моя вкус имаше нужда от лимонов сок).
В зимен вариант, салатата ще се получи чудесно с кисели краставички.

Източник: 

3 коментара:

tillia каза...

Остър мирис и парлив вкус!При внимателно дозиране е приятно за консумация.
Ползвам го, когато слагам кисело зеле. Навремето настърган на ситно ренде, смесен със сол и оцет го ползвахме за добавка при консумиране на тлъсти меса - например като сварим свинската глава е чудесно допълнение за бузите.
Предложението ти е нещо ново за мен и ще пробвам.
Поздрави!

Таня Донева каза...

За мен това е нещо ново и непознато, точно това ме провокира да опитам лютото коренче. Освен в редки случай консумацията на горчица по друг начин не съм опитвала вкуса на хряна, но ще променя това :)
Поздрави!

Milena Poptoleva каза...

Много ме заинтригува...хрянът съм го слагала само в туршийки...
Задължително ще се пробва рецептата!