Kokona: Японски сладки

На пръв поглед нищо особено. Даже човек се съмнява, дали е вкусно това изобщо.

Първата ми среща с Мочи беше може би преди 2 години, когато попаднах на клипове за приготвянето на десерта. Признавам си, не звучеше никак вкусно. А и се чудех що е това пандан и как така бъркат оризово брашно с вода и това нещо е вкусeн десерт, с някакви си странни пълнежи като паста от червен боб.

Но дойде време, в което получих като подарък от приятелка няколко азиатски продукта, сред които имаше и кутия с мочи, с вкус на пандан и кокос. Първоначално не бях много впечатлена. Десертът не е от тези, които когато отхапеш и обръщаш бялото на окото в блаженство, но определено беше интересен. И някак неусетно за мен ме завладя желанието да приготвя някога този десерт.

Нямах нито един от нужните продукти - ориз Мочико / Mochiko- сорт ориз, който леко сладни и е лепкав. Кръстен Мочико, точно защото е подходящ за Мочи. Иначе има различни видове сладнящ и лепкав ориз. Но на много места твърдяха, че с Мочико се получават нещата, а с други видове не е същото. Както и да е. И с днешна дата Мочико в България не намерих. Но пък вчера приятелка ми подари пакет оризово брашно за сладкарски цели. Точно от този лепкав и сладнящ сорт ориз, та ще има нов опит.

Иначе готово Мочи може да се купи и то с най-различни вкусове.

Намерих различни източници, в които се твърдеше, че може да се направи десерта и със заместители. Знаех че няма да е същото, но все пак реших да опитам с два от три заместителя, с които ми се строи най-удачно да бъде направено Мочи. Трите заместителя са: оризово брашно обикновено+ захар (ако е със сладнящо лепкаво пак ще се получи); с кокосово брашно и последно с царевично нишесте. Последната опция твърдо отпадна, защото ми е ясно какво се получава с царевично брашно. Получава се същото като Baslogh - иранските бонбони, които са качени в блога тук: Персийски бонбони с розова вода и кокос. Да, като дъвчаща консистенция се получава долу-горе, но не е същото.

Не се получиха същите като вкус и с оризово и кокосово брашно, но все пак си е вид Мочи. Трудоемка рецепта. Не се подвеждайте по клипчета, че се прави за 5-10 минути. Може би с Мочико ориз ще се получи, но пак си има доста работа, ако ще се прави както трябва. Но със заместители си е яко бъркане.

Иначе майстори в Япония са показвали как се прави и тестото буквално се бие с чукове и се меси много, докато добие нужната консистенция за десерта. А тя е много нежна, вкусна. Мочи не се втвърдява, но е и хубаво да се яде прясно и има си начини на съхранение. Първо се вари на пара ориза, после се стрива на паста, смесва се с вкусове, понякога и със захар, после започва месене и биене. След това влиза в машини, които дозират топки с различни вкусове. Или вече ръчно ако се прави (много е горещо) се добавя пълнеж.

Типични за Япония са цветовете в бяло, розово и зелено. Може да се оваля в кокос, сусам, но най-често се оставя оваляно в царевично нишесте и стои едно безлично, белезникаво с тях. Когато посегнете да вземете Мочи е меко, буквално ви потъват пръстите, а при отхапване се смачква цялото и е много нежно и мекичко.

Ще сложа източник за рецептата с ориз Мочико. Тези посочени със заместители също. Но съветвам да се опита само ако можете да намерите нужния ориз. Или поне от сорта който е лепкав и сладнящ.

1 чаша Mochiko (брашно от сладък ориз или брашно Mochi) (160 г)

3/4 чаша вода (180 мл)

1 чаша захар (200 г)

царевично нишесте

Пълнежът е по желание. Моите пълнежи са:

За червеното Мочи - 50 г бял шоколад, 20 мл сметана, 10 г масло, 3-4 с.л. малиново сладко, 2-3 с.л. кокос. Шоколадът се смесва с маслото и сметаната и се загрява, докато се разтопи. Сваля се от котлона и се добавят кокосовите стърготини и сладкото. Сместа се разбърква и се оставя кокосът да поеме течността, за да може последващо да се оформят топчета, като бонбони, които да се сложат като пълнеж в мочито.

За зеленото мочи - бял шоколад, масло, сметана, мента сироп Монин, кокосови стърготини

За бялото мочи - бял шоколад, сметана, масло, кокосови стърготини, бадеми

Инструкции:

Смесете ориза и водата в стъклена (или друга термоустойчива) купа и разбъркайте добре. Добавете още малко вода, ако е твърде сухо, по 1 супена лъжица наведнъж.

Запарете тестото сместа (оставяйки тестото в купата) в уред за готвене на пара за 20 минути. Понеже нямам уред за готвене на пара, сложих в стъклена купа над тенджера с вряща вода, като купата с оризовата смес не трябва да докосва водата.

Прехвърлете задушената оризова смес в тенджера и гответе на среден до средно слаб огън с 1/3 от захарта (2/3 чаша). Когато захарта се разтвори напълно, добавете още 1/3 от захарта и разбъркайте добре. Добавете последната част от захарта и гответе още малко, докато захарта се разтвори. Отделете време да разтопите захарта, но внимавайте да не загори.

Извадете сместа от тенджерата върху тава, обилно поръсена с царевично нишесте. Изчакайте съвсем леко да се охлади. Следва оформлението на мочи.

- Може да ползвате ръкавици, може да натриете ръцете с нишесте. Аз използвах втората опция. Доста пари, но се търпи.

Загребвате със супена лъжица от сместа, сплесквате на питка, слагате топче с пълнеж в средата, затваряте всички краища и търкаляте в ръце да стане топче. Напудряйте с царевично нишесте.

Оставете топчетата Мочи да се охладят. Може последващо да навлажните съвсем леко с пръсти да оваляте в кокосови стърготини, или сусам.