Тепси кебап с телешко и булгур

Смес за каймата:

500 г смляно телешко месо

2-3 с.л. зехтин или олио

1 глава лук/нарязана на ситно

1/4 връзка магданоз/ нарязана на ситно

1 ч.л. сол

1 чаена лъжичка черен пипер

1 чаена лъжичка кимион

1/2 чаена лъжичка смлян бахар

3 яйца

1 чаша парен булгур- сварява се за 20 минути, отцежда се и се посолява с 1 ч.л. сол

Доматен сос за повече сочност по желание:

500 г настъргани домати

щипка сол и черен пипер

За декорация на ястието:

зелена и червена пиперка, червен лук

Приготвяне:

Ястието се приготвя много лесно. Всички продукти се смесват със смляното месо и сварения булгур. Намазва се тава с малко мазнина и сместа се разстила и изравнява. Тавата е с диаметър около 35 см. Отгоре за повече сочност може да се полее с доматен сос подправен със сол и пипер, но може да се пропусне. Ястието се декорира с червена, зелена пиперка и червен лук и се пече в загрята фурна на 200 градуса около 40-50 минути. Много зависи силата на фурната, но да се препече.

По желание се сервира с кисело мляко.

Кадаиф - Как да си направим кадаиф в домашни условия

Отдавна си бях набелязала да се пробвам да направя вкъщи кадаиф. Рецепти бях видяла в YouTube. Изглеждаше лесно, а според източници пресния кадаиф може да се съхранява във фризера или да се изсуши. Така ако се направи количество ще има за няколко десерта.

Рецептите са различни откъм грамажи. Различават се количеството брашно, нишесте, вода. Която и да изберете, сигурна съм, че ще се получи. 

Опитах за начало с малка доза. Все пак не знаех какво ще се получи.

Като краен резултат съм доволна. В началото сменях тигани и температура, докато налучкам на моя котлон, но мисля че се получи много добре, а десертът който направих после стана много вкусен.

Тук добавям част от източниците, от които гледах, за направата на кадаифа:

https://www.youtube.com/watch?v=eUaGp6dVCGk&t=32s

https://www.youtube.com/watch?v=AsjSatiwVVY

https://www.youtube.com/watch?v=TQYbFD-i6Wg

https://www.youtube.com/watch?v=FT01J2VGbuU

От посоченото количество получих 200 г пресен кадаиф (+ още 50 г отиде фира, при изчистване на капките/топченцата, които се получават неизбежно при приготвяне на кадаифа).

Смес за кадаиф:

100 г брашно

75 г царевично нишесте

1 ч.л.захар

1/2 ч.л. сол

220 мл хладка вода

Нужни са: тиган за палачинки с незалепващо покритие, дървена или силиконова шпатула/ дървен шиш, купа и кърпа за покриване на кадаифа, празна бутилка от малка минерална вода, чиято капачка пробиваме на три места с по-голяма игла.

Начин на приготвяне:

Всички продукти се смесват в купа и се разбъркват с бъркалка. Сместа се прецежда през цедка, да няма бучици и се изсипва в малката бутилка от минерална вода с пробити 3 дупки в капачката.

Тиган за палачинки се загрява на умерен огън /6-та степен от 9 степени/. 

Бутилката със сместа се обръща над тигана и се изстисква смес с кръгови движения, от центъра към външния край, като се шприцова спирала. След 5-6 секунди спиталата се събира с помощта на шпатулата, от единия към другия край, изважда се в купа и се покрива с кърпа.

Така се прави кадаифът, докато свърши сместа. Ако сместа трудно изтича разширете малко дупките с иглата. За всяка доза не трябва да има останали частици и капки по тигана, за да не прегарят.

След като е готов всичкия кадаиф, докато е още топъл се отстраняват по-едрите топчета и капките, които са попаднали отделно от спиралата. 

Кадаифът се охлажда и по желание се поставя в пликове и се замразява.

Аз реших от получената доза да направя десерт. Кадаиф с ядки, който изпекох и сиропирах. След като престоя часове сервирах с малко сметана и ядки.

Може да направите кюнефе или други десерти с пълнеж, дори солени ястия. В интернет има много рецепти, в които е удачно да се ползва суров кадаиф.

За моя десерт- 4 топки кадаиф с ядки:

200 г суров кадаиф /4 топки по 50 грама/

50 г ядки микс / орехи, лешници, шам фъстък/

100 г разтопено краве масло

За сиропа:

* 400 мл вода

* 200 г кафява захар

* 200 г бяла захар

* 1/2 ампула ванилия

* сокът на половин лимон

* малко нарязани ядки за украса

* 50 мл разбита млечна сметана /може да се сервира със заквасена сметана - 100 г, сирене маскарпоне - 100 г, топка сладолед за всяка порция/

Продуктите за сиропа /без ванилията/ се смесват в съд на котлона и когато сиропът заври се намаля температурата / на 6-та степен от 9 степени на котлона/ и сиропът се вари 10 минути. Сваля се от котлона, добавя се ванилията и се оставя напълно да се охлади.

Кравето масло се разтопява, охлажда се , да е леко топло като топнете пръста, и се изсипва при кадаифа в купата. Хубаво се размесва с ръце, да се намасли кадаифът.

В чаша за кафе/ или малко по-голяма чаша/ се поставя до средата кадаиф, като се натиска хубаво с ръце. Добавят се едро нарязани ядки. Отгоре се покрива отново с кадаиф до върха, като отново се натиска. Чашата се обръща в тава за печене, като се внимава формата на кадаифа да се запази. 

Кадаифът е намаслен и го пекох в керамична тава. Не е залепвал за дъното.

Оформените топки кадаиф се пекат в загрята фурна на 180 градуса, до златист цвят. Предвид че пекох в керамична тава, сложих в студена фурна и пекох 30-35 минути. 

Кадаифът се изважда и още горещ се залива със студения сироп.

Оставя се да престои една нощ на хладно, но не в хладилник.

Сервира се порция чист кадаиф с малко сироп, като по желание може да се гарнира със заквасена, или млечна сметана, маскарпоне, сладолед, като се поръсва с малко ядки отгоре.

Бейти кебап с лаваш

Кебапите от турската кухня са ми слабост. Правила съм различни и с кебап никога няма да сгреши човек, ако иска да нахрани вкусно семейство или приятели.

Някои рецепти са връткави - не сложни, но все си трябва приготвяне на хляб, месо, пък сос, и си искат времето, но си струват всяка хапка.

Да, може да се улесни приготвянето, ако се купят някои неща готови, ама пък кефът е да си ги направиш, а и вкусът е друг.

Днешният кебап ми е любим, но не бях приготвяла завит в лаваш. Реших да си доставим вкусно удоволствие опитвайки рецептата на Рефика. При нея винаги има нещо променено, нещо по-различно при приготвяне и личен почерк, в иначе традиционната турска кухня.

Бавният вариант на рецептата може да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=nE-GAMcqAPQ&t=30s

Рефика обяснява какво месо може да се ползва за кебапа, как се пече и още тънкости при приготвяне на кебапа.

Бързото видео е в инстаграм тук: https://www.instagram.com/p/CNfcxzhKe4d/?utm_source=ig_web_copy_link&igshid=MzRlODBiNWFlZA==

Бейти кебап/ Beyti Kebab

За шишовете:

* 300 г говеждо смляно месо

* 200 г агнешко смляно месо

* 1 ч.л. сол

* 1/2 нарязана на ситно червена пиперка/чушка

* 3 щипки червен пипер на люспи

* 1 скилидка чесън нарязана на ситно

/това са всички подправки и са достатъчни. Опитвала съм месото по този начин, но този път добавих от себе си щипка кориандър, кимион, сумак и черен пипер./

Смляното месо се омесва с подправките, разделя се на три и се оформят три шиша. Най-добре месото се разпределя върху триъгълни шишове. Разпределя се по дължина, като кебапче, за да може да се изпече равномерно. /Реших да изпека моите кебапчета направо в тигана/

Пекат се хоризонтално върху грил тиган, да не опират дъното, като се завъртат постоянно, за да се изпичат равномерно от всички страни. П/ри мен печенето отне 20 минути./

За лаваша:

* 100 мл вода

* 5 г суха мая

* 1/2 ч.л. захар

* 1/2 ч.л. сол

* 170 г брашно(+ лъжица при разточване на лавашите)

В купа се смесват всички продукти и се омесва тесто. Разделя се на три топчета, покриват се с кърпа и се оставят да почиват 30 минути.

След това всяко топче се разточва на тънка кора и се изпича в тиган с незалепващо покритие на умерен огън. Не трябва нито да е слаб огъня, нито силен, защото лавашите могат да станат сухи и чупливи. Всеки лаваш се пече буквално за 2 минути.

В загрят тиган се слага едната кора и при поява на мехури за около минута се обръща да се запече и от другата страна.

Готовите лаваши се изваждат в съд, намазват се с малко масло по желание и се покриват с капак, за да останат меки.

В това видео :https://www.youtube.com/watch?v=26tAVZKNJXI Рефика показва как може да се изпекат лаваши върху обърнат тиган на газта, да наподобяват типичните големи лаваши, които се приготвят в турската кухня, но за целта трябва газов котлон, решетка върху него, за да може тиганът да стои над огъня.

За намазване на лавашите:

* 2 с.л. олио

* 2 скилидки чесън нарязани на ситно

* 4 с.л. вода

* 5 стръка магданоз нарязани на ситно

* сол

* 1 лъжичка люспи червен пипер

В дълбок тиган се загрява олиото и се запържва чесъна. Добавят се магданоза, водата, сол и люспи червен пипер. Сваля се сместа от огъня и с половината от сместа се намазват лавашите с четка.

Останалата част се връща на котлона и се загрява.

За доматения сос:

Към останалата част от сместа за намазване на лавашите се добавят 10 с.л. доматено пюре, 2 лъжици краве масло, малко сол и 1 лъжица оцет. Оставя се сместа да заври и се сваля от котлона.

Сервиране на кебапа:

Във всеки лаваш завиваме стегнато на руло по едно парче от изпеченото на шиш смляно месо. Нарязваме леко по диагонал по 3-4 см парчета и подреждаме в сервизна чиния в кръг, като оставяме празно място в средата на чинията. Отрязаните крайчета от лаваша накъсваме в средата на чинията и върху тях добавяме 5-6 с.л. гъсто кисело мляко и поръсваме с магданоз.

С доматения сос поливаме хапките близо до борда на чинията, но може и върху парченцата с кебап. Поръсваме с магданоз и сервираме ястието топло.

Плачещ кекс - шоколадов кекс от турската кухня/ Turkish Crying Cake "Ağlayan Pasta"

Много приятен шоколадов десерт от турската кухня. Не е твърде сладък, но е достатъчно какаово-шоколадов за моя вкус.

Варианти за приготвяне има няколко. В някои се набляга на приготвянето на течна шоколадова заливка за плачещия кекс, която се прави от какао, масло, захар, вода, а понякога и с добавен разтопен шоколад /Правила съм такава без шоколад, когато не съм имала наличен и е доста добра глазура за сладкиши.

В други се комбинира шоколад и сметана за мека шоколадова заливка.

Кексът е сиропиран с мляко с какао, но не прекалено.

Млечната смес между кекса и шоколадовата заливка е най-често сметана. Или готова млечна за разбиване или суха, която се разбива с прясно мляко на пухкав крем.

Вариант 1: Плачещ кекс

Вариант 2:  Плачещ кекс

Аз направих първия вариант на кекса, като намалих дозата наполовина, тъй като излизат доста парчета.

Блат:

* 1 голямо яйце Л размер

* 75 г кристална захар

* 1 пакетче ванилова захар

* 100 мл прясно мляко

* 40 мл олио (може и разтопено краве масло)

* 15 г пълномаслено какао/ премиум

* 100 г брашно

* 4 г бакпулвер

Сиропиране:

* 100 мл прясно мляко

* 7 г пълномаслено какао

Крем:

* 300 мл млечна сметана за разбиване

* 1/2 ч.л. есенция ванилия

* 25 г пудра захар

Глазура:

* 125 мл млечна сметана

* 100 г черен шоколад

По желание 20 г нарязани ядки суров шам фъстък за украса.

В купа смесете яйцето, захарта и ваниловата захар и разбийте с бъркалка. 

Добавете прясното мляко и олиото и отново разбийте с бъркалка.

Пресейте върху сместа какаото, брашното и бакпулвера и отново разбийте с бъркалка, докато сместа се хомогенизира и да няма бучици.

Намажете тавичка 20х22 или 22х24 см с олио. Изсипете кексовата смес. Изпечете на 180 градуса за 20 минути. Проверете с клечка забодена в средата, дали блатът е изпечен. Извадете от фурната и оставете да се охлади в тавата.

Загрейте прясното мляко и разтворете в него какаото. Разбъркайте добре, да няма бучици. При нужда загрейте на котлона да се разтвори хубаво.

Надупчете кекса на няколко места с вилица. Залейте с горещото мляко с какао. 

Оставете кекса да поеме сместа.

Разбихте сметаната с пудрата захар и ванилията на пухкав крем. Разпределете върху кекса и изравнете.

Оставете в хладилник да се стегне и охлади сметаната отгоре.

Загрейте в тенджерка сметаната. Махнете съда от котлона. Начупете вътре шоколада и разбъркайте, докато се разтвори. 

Залейте кекса и изравнете. 

Оставете кекса да се охлади 4 часа преди сервиране. 

По желание поръсете с нарязани ядки или украсете с плод.

Instagram Kokona

Facebook Kokona

Пишмание - памук халва/ Pismaniye

Отново предизвикателство за мен, и отново с десерт :)

За коледните празници си купихме пишмание- халва на конци/памук халва. Не бях опитвала досега и не знаех дори какво да очаквам като вкус. Като нелюбител на твърде сладките десерти, учудващо за мен, този "памук" от захар ми хареса много. След като ккупешката кутийка изчезна за секунди, реших да потърся как да си направя домашната сладост.

Оказа се тоста труден за направа десерт, но мен такива трудни изпълнения още повече ме мотивират.

Предизвикателство е в домашни условия да се направи, а и хубаво е да имате помощник. Не толкова за разтегляне на конците, защото с малка доза се справя човек, но е нужно да има асистент за първия опит, защото някои действия го изискват, особено ако искате и да заснемете изпълнението. 

Не успях все пак да направя много снимки на приготвянето. Трябваше бързо да се действа.

Имам три успешни и един неуспешен опит. Има си тънкостите, които всеки трябва да улови сам и да уцели температурата при приготвяне, да е по-експедитивен, но крайният резултат си заслужава.

За мен домашното стана по-вкусно и богато от купеното пишмание. 

Второто предизвикателство си беше с различните пропорции на продуктите в рецептите и различния метод за влагане на съставките, но и с тествах и двете опции - с мазнина и без. Определено с мазнина резултатът е по-добър на вкус. А вече за различните вкусове, които се влагат във вариантите, това си е въпрос на предпочитания. Аз харесах традиционното пишмание поръсено с шам фъстък. Иначе друго по-популярно е с какао, с кокос и с ядки.

Сигурно ще ви е по-лесно за сиропа ако имате кухненски термометър. Аз нямам и тук се оказа най-голямото предизвикателство. Може би не толкова трудно беше да уцеля температурата, колкото това, че се прави карамелен сироп според много рецепти, но достигайки на моя сироп до степен на карамел, после нещата удряха на камък. В момента на събиране на сместа за пишманието, карамелът при сгъване просто се счупваше и всичко приключваше там. Получавах захарни близалки :) Като ония захарни пръчки от панаирите. 

Най-точно ми се получи, когато според различни източници за направа на въпросния сироп, нацелих кога да махна сиропа от котлона. Не трябва да става на карамел, както изглежда на повечето места, а да се тества. Поне според моя опит.

Тук може да се види, че при сваляне от котлона не е точно с карамелен цвят, но после изведнъж при прехвърляне в тавата е вече карамел: Пишмание

Е, в повечето рецепти беше така. Постепенно при разбъркване, след сваляне от котлона, сиропът променя цвета си, но не чак да става много кафяв и карамелен, както го виждам в някои видеа. Ако сте правили сиропа до степен карамел и после да може да се разтегли, пишете ми как сте го направили, моля. Ще тествам вашия метод. При мен моментално после се втвърдява и не може да се тегли, дори ако се подгрява. Просто се счупва веднага. Затова си взаимствах от други видеа, в които се тества по друг начин и на вид сиропът изглежда светъл.

Иначе ей това е най-точно за мен като консистенция и тест на готовия сироп. Точно така направих 3 пъти успешно пишмание Сироп за пишмание

Трето предизвикателство - дали да е с препечено брашно или с пържено в масло брашно. Първият ми опит беше с препечено брашно. По-масово правена рецепта в домашни условия. Беше успешен опит, но вкусът не ми хареса. Не беше толкова богат. Някак по-обикновен вкус. Някак ПО като захарен памук. Твърде семпло и брашняно. Изядохме го, де, за няма и ден. 

Втори опит с пържено в масло брашно до степен "трохи крамбъл", или пък запържено, докато си промени цвета, не чак толкова препечено, но да си е сменило цвета. Тук вече имах успех с вкуса. Получих карамелено-бисквитено пишмание с много примамлив вкус. Рецептата е на Рефика. За мнозина позната от канала 24 китчън. Пишмание Рефика

Трудно си беше да уцеля нещата, тъй като не разбирам турски. С превода на рецепта по съставки нямаше проблем, но си има тънкости и докато човек гледа клипа, вижда ту врящ сироп, ту изключен котлон, после пак врящ сироп, пак изключен котлон. Така беше и с брашняната смес, та ми беше трудно да си представя как ще запичам на слаб котлон в масло това брашно 40 минути и няма да стане на въглен. Допитах се до другарче, дали съм разбрала правилно превода и тя потвърди времето. Жената сигурно обяснява в клипа, ама тия неща не ги пише в рецепта и не показват температура на готвене, а само включен и изключен котлон. Това беше една от малкото рецепти, на които попаднах, и виждах как правят тази смес, защото в голям процент рецепти се вижда просто готова смес и как се разтегля пишмание. Толкова!

Атракцията тук е разтеглянето на конците и никой не наблягаше на методите на приготвяне. 

Гледаш 5 прости съставки и някакви хора да дърпат конци, но нещата се оказаха далеч по-сложни. Съветвам няколко пъти да изгледате клипа и по възможност няколко източника, защото на пръв поглед изглежда лесно, но не е.

Представете си 20 пъти самия процес, планирайте и тогава започвайте, за да не хвърляте продукти. Макар и аз да имах успех на начинаещия, то си имаше спънки и добре че за първото приготвяне имах помощник да астистира и подава разни неща.

Дърпането и разтеглянето на конците е върху подгрявана отдолу плоча, но не постоянно подгряване, а и беше на разстояние огъня от плочата. А при някои директно на плота се разтегляше пишманието. При други в широк съд се случваха нещата, а отдолу под съда нагрята плоча или тиган. Никой не ти обяснява колко се нагрява, на какво разстояние и кога да спреш :) Няма и много разяснение кога ти е готово пишманието. Тоест, караш на слух, докато разтегляш, ама и се усеща вече, като го направиш 2-3 пъти. То си показва, кога да спреш и да не натискаш да влезе всичкото препечено брашно, ако се прави в домашни условия. При професионалистите е друго.

Охлаждането на сиропа е ту върху лед, ту в студена вода, ту се подгрява да можеш да го отлепиш, ту се изключват и трите опции и просто си бъркаш ей така, докато се сгъсти. Може да се добави масло, може да се пропусне.

Готови ли сте да опитате да си направите пишмание? :)

Пробвайте с малка доза. Окото и ръката ще свикнат. Веднъж като направи човек, веднъж като сгреши, и се нацелват нещата.

Винаги опитвайки пипкави и сложни десерти намалявам дозата, доколкото мога. Така е по-сигурно, да не изхвърля голямо количество продукти. Просто тест. Ако се получи - правя голяма доза. Ако ли не... има колкото да тестваме домакинството и да си търся кусурите, да си видя пропуските и кое как да поправя.

По рецепта на Рефика - това е пишманието, което най-много ми хареса и последващо си остана мекичко. Много е вкусно и го препоръчвам. При нас изчезна за отрицателно време.

Намалих дозата. Излизат 20 малки топчета, колкото бонбон. Ето и рецептата със съвсем леки корекции.

Пишмание - памук халва/ Pismaniye

За сиропа:

* 100 г кристална захар

* 50 мл вода

* щипка лимонтозу

* 1/2 ч.л. ванилия

* 5 г краве масло и съвсем малко олио, колкото да омазним ръцете.

За крамбъл сместа:

* 40 г краве масло

* 65-70 г брашно

За гарниране:

* смлени ядки суров шам фъстък

Нужни са: кухненски термометър, чугунен тиган или тавичка за подгряване, но може и без тях. Форма с лед, или тава с малко студена вода, но отново може и без тях.

Първо се приготвя сместа с брашното, защото трябва да се охлади. Приготвянето му отнема около 30-40 минути.

В тиган или тенджера с дебело дъно се разтопява кравето масло на умерен огън - на керамичен котлон 6 степен, а на обикновен котлон на 3-та степен. След като маслото се разтопи наведнъж се изсипва брашното и се разбърква сместа, да стане на трохи. Температурата на котлона се намаля на 3-та степен и сместа се бърка. Не трябва веднага да се запича, затова регулирайте температурата според вашия котлон. Трябва постепенно да се запече, за да няма изгорял вкус. Все едно печем крамбъл във фурна за 40 минути.

Слагате брашното в маслената смес, намаляте на степен 3, бъркате така 7-8 минути, намаляте на 2- бъркате 7-8 минути, после намаляте на 1, пак бъркате и така поне 30 минути. Ще видите как трохите постепенно се запичат и потъмняват.

Готовата смес прехвърляте в широк съд - тава, поднос, и оставяте да се охлади напълно.

Ако искате да охлаждате сиропа, за да се получи по-бързо карамелената смес, то си предвидете тава, в която да налеете малко студена вода (1 чаша), или формичка с лед + хавлиена кърпа, в която да я увиете.

Аз ползвах за кратко тава с малко студена вода. Все пак приготвяме малко количество пишмание и не отнема много време да се сгъсти и охлади сместа. Ако имате термометър, гоним температура на охлаждане до 80 градуса. Ако нямате термометър - пипате като мен с пръсти и щом позволява да се хване с ръце и лекичко да пари, долу-горе търпимо :) , значи сте уцелили температурата.

Метална чиния, в която разтопих 5 г масло. Нужно е съвсем малко за карамела. Може и без него, ама с него ми беше една идея по-лесно отлепването на сместа.

Сироп:

Смесват се водата и захарта в малка тенджера и се слага на котлона, на 6 степен при керамични котлони и 3-та степен на обикновен котлон. От слагането на сместа на котлона засечете време. Когато захарта се разтопи добавете щипка лимонтузу и ванилия и варете сиропа 10-12 минути. Подгответе си малка чаша пълна със студена вода. С лъжица тествайте сиропа, дали е готов, като капнете малко сироп в чашата със студена вода. Бръкнете с пръст, ако се е отдели втвърдена захарна смес, сиропът е готов. Махнете от котлона. 

Тук има няколко опции за охлаждане. 

Може да пресипете сиропа в метална чиния или друг метален съд, в който сте разтопили 5 грама краве масло и да бъркате, докато сместа се охлади до 80 градуса, или иначе казано, да можете по-трудно да загребете с лъжицата смес и да отделите с ръка, на която леко да пари. Намаслете си ръцете с олио. Действате бързо, защото сместа все по-бързо се сгъстява и после няма да може да оформите с ръка. Отделяте възможно най-много от сместа и започвате да разтегляте с намаслени ръце и да сгъвате карамела - така 50 пъти. Накрая оформяте на геврек и слагате в тавата с маслените трохи.

/ Тук под тавата може да поставите нагрят тиган, или друг съд, който да е увит във влажна хавлиена кърпа, но може и да пропуснете стъпката, тъй като количеството пишмание е малко и се получава бързо, а за да извършите и това действие ще ви трябва помощник. Карамелът не може да стои и да чака/

Тук започвате да разтегляте с ръце геврека, да втривате трохите в карамела, да разтегляте карамела, да увиете на осмица, да затворите единия кръг вурху другия и пак да разтегляте с ръце, да втривате сместа, пак да усуквате на осмица, пак да събирате двата кръга един върху друг и отново се повтаря всичко, докато поеме сместа с маслените трохи. В един момент просто ще усетите, как карамеленото тесто при разтегляне се сгъсва и вече е готово. Не разтегляйте рязко, а плавно. 

Вдигате нагоре разтеглените конци, тръсвате с ръце да изпадат ненужни трохи и започвате да откъсвате малки части, които с помощта на малка чаша или формичка да оформите на топчета, бонбони. Просто слагайте смес във формичката, но не натискайте, защото ще се получат твърди, сбити бонбони. Сипвате в чашката малко смес и обръщате в чиния.

Накрая гарнирате със смлени ядки и това е.

Може и просто да накъсате на конци, на по-малки хапки, удобни за хапване, да навиете на пръста рехаво и да сложите в чиния. 

И да споделя, че много му подхожда на пишманието сладолед. Може да опитате да го сервирате със сладолед.

Знам че всичко написано идва много като информация, но повярвайте, макар да изглежда семпло и лесно за направа, не е точно така.

За бялото пишмание - това което се прави с препечено брашно без масло. 

Тук брашното се препича в сух тиган, на умерен огън - 6 степен на крамичен котлон, при непрекъснато разбъркване, но не докато стане кафяво, а докато замирише. Твърде относително понятие, но ще го усетите. Трябва да започне да мирише на препечено брашно, но не трябва да покафенява.

Брашното се оставя да се охлади.

Сиропът се приготвя по описания по-горе начин. После се оформя карамеления фитил и се поставя в широк поднос с препеченото брашно и се действа по същия начин с разтеглянето на пишманието, като се втрива брашното да се поеме от сместа.

Ако все пак искате да тествате този метод, за малка доза продуктите са:

За сиропа:

* 100 грама кристална захар

* 50 мл вода

* щипка лимонтозу (може и 1 ч.л. лимонов сок)

* ванилия по желание

* 70 г препечено брашно

* малко олио за намасляване на ръцете

* смлени ядки за гарниране - по желание

Това е всичко. Ще ми е любопитно ако сте правили пишмание да споделите как го приготвяте :)

 

Добруджански топчета/ Дизмана бюрек

Попаднах днес на рецептата за Дизмана бюрек/Баница Дизмана тук: dizmana-boregi-gocmen-boregi.html  и четейки съставките и начин на приготвяне, веднага се сетих за нашите добруджански топчета. Като цяло се касае за едно и също тестено изделие, но явно наричано по различен начин.

Четейки коментарите към рецептата стана ясно, че рецептата е пренесена в Турция от турците живеещи в България (стига правилно да съм разбрала).

В Добрич баницата-бюрек е известна просто като "Топчета". Някои ги правят с обикновено хлебно тесто, или тесто замесено с мляко, дори с готово тесто от магазина. Оформят се топчета, в които се добавя сирене, също като при милинките, но може и тестото да се раздели на две, да се разстели на кора, да се поръси със сирене, да се навие на руло и да се нареже на хапки, които се подреждат в тава. 

След като втасат топчетата се заливат с кисело мляко разбито с яйца и се пекат. 

Поливката най-често оставя мокър пълнеж между изпеченото тесто, отгоре често потъмнява повече и не изглежда много примамливо визуално (особено ако е повече поливката), но са много вкусни. Израснала съм с този вкус и ги обожавам. Понякога на дъното не е добре изпечено и по-мокро. 

Понеже от нашенските топчета съм яла цял живот, реших днес да направя по рецепта от сайта половин доза, но понеже по рецепта нямат пълнеж топчетата и поливката е значително по-малко, от тази, които ние приготвяме, реших да добавя за пълнеж сирене и кашкавал, но да запазя по-малкото количество поливка, за да се изпекат хубаво топчетата и хем да има помежду малко мокра част, хем на дъното тестото да е добре изпечено.

Получи се просто разкош!

Dızmana  Böreği/ Дизмана бюрек

Ето рецептата:

* 200 мл прясно мляко

* 100 мл вода

* 100 г краве масло (по-рецепта е около 30 г, тъй като е посочена мярка турска чаша за кафе, но аз сложих повече масло и не сгреших)

* 1 ч.л. сол

* щипка захар

* 20 г прясна мая

* около 550 г брашно

За пълнеж:

* 200 г сирене

* 150 г настърган кашкавал

За заливката:

* 2 яйца

* 5-6 с.л. пълни с кисело мляко

* 20 г разтопено краве масло

* 2-3 с.л. олио

* малко сол

* маково семе за поръсване

В купа смесвам водата и леко затопленото прясно мляко. Натрошавам маята, добавям сол, щипка захар, размекнато краве масло и на порции добавям брашно и замесвам тесто.

Оставям тестото да втасва покрито около 1 час.

Втасалото тесто разделям на две части, всяка една разстилам с ръце на правоъгълник, поръсвам с натрошено сирене и настърган кашкавал и навивам на руло.

Подготвям тавата на фурната като я намазвам с олио. Нарязвам рулата тесто на хапки и подреждам в тавата. Отново оставям да втасат за около 40 минути.

За заливката - смесвам всички продукти и разбърквам добре с бъркалка.

Разпределям сместа върху топчетата и слагам тавата в студена фурна.

Включвам на функция долно нагряване с вентилатор и настройвам 180 градуса.

Пека за 30 минути. Изваждам, оставям 5 минути да починат и сервирам.

Забележка: 

Често в зимния период, дори в отопляемо помещение, тестените изделия втасват малко по-бавно. За да забързаме малко процеса, но и да не прецакаме все пак тестото, то включваме фурната да загрее на 50 градуса, но максимум за 2-3 минути. Изключваме фурната, поставяме тестото в тавичка и завито с кърпа във фурната и го проверяваме след около 30-40 минути.

Избрала съм да направя по-малко като количество топчета, но да изпека в широка тава. Така не избухват и не стават много пухкави и въздушни, но пък са меки в средата и с хрупкава коричка, а на мен това много ми хареса. Може да изпечете топчетата в по-малка тава, като подреждате плътно едно до друго, за да растат нагоре.

Soğuk baklava/ Студена баклава

 

Някакъв нов тренд сред турските баклави се е появил, но не от днес. Някъде от 2-3 години. Хареса ми идеята за млечна баклава с шоколад, за която твърдят, че е значително по-лека и в Турция вече много популярна и сред туристите. Прави се бързо, престоява малко, преди да се консумира. Наричат я студена баклава. Видях че има и други видове млечна баклава. Може би шербетът в съчетание с шоколад и какао я отличават. 

Знам че малцина четат целите публикации, които пишем в блоговете, и повечето скролват до самата рецепта, но ще споделя някои лични впечатления за четящите всичко, което пишем. За някои хора може да е полезно, да вземат решение, как да си направят баклавата.

Никога не съм била фен на сиропираните десерти, особено с много захарен сироп, но се е случвало да правя 2-3 пъти баклава, защото близките ми обичат. Признавам си, че не съм търсила и автентични рецепти, за да видя как правят и да направя такава. Майка ми и свекърва ми правят баклава като прегъват готови кори намазани с олио и пълнеж от орехи, малко галета, канела и захар. Заливат със сгорещено олио, изпичат се и после заливат със захарен сироп, и след като престои поне 24 часа се консумира. Или от онази баклава с кексова плънка. Дори не знам как се прави. Знам само, че отгоре и отдолу има кори, а в средата е кексова плънката.

За тази рецепта ни трябва пречистено масло - гхи, или още нарично ги. За да получим около 500-550 г пречистено краве масло ще са ни нужни около 600-650 г безсолно краве масло. Колкото по-качествено е кравето масло, толкова по-малко фира ще имаме, когато го пречистим. Разбира се, може да използвате маслото и без да го пречиствате. Просто когато го разтопявате на котлона  оберете образувалата се пяна отгоре с лъжица. Така процедират при приготвяне на тази рецепта. В много от рецептите смесват масло с олио, дори и с маргарин. Може да си купите и готово гхи, но е доста по-скъпо от домашно приготвеното. 

Ако решите да го пречистите, то на слаб котлон, около 4-та степен от 9-ет, в съд/тенджерка с дебело дъно поставяте маслото и оставяте да се разтопи и  лекичко да забълбука, като обирате образувалата се пяна отгоре. На дъното ще се отдели утайка. За около 30-40 минути (зависи качеството на маслото- може и по-дълго) то ще се избистри и трябва да се прецеди през марля, като на дъното на съда ще остане утайката. Внимавайте да не го прегорите. Пречиствайте маслото на слаб котлон. 

Та за баклавата - разликата с другите традиционни баклави е, че се сиропира с млечен шербет и твърдят, че е по-лека. Отгоре се поръсва с какао и шоколад. А в някои публикации срещнах, че правят и шоколадов вариант, като слагат шоколад в тестото. След като опитах баклавата, наистина е лек и млечен десерт. Далеч е вкусът от традиционна баклава обаче. Това за мен са два различни десерта.

При мен пое много шербет. Може би заради това, че точих аз корите и то върху нишесте, както е посочено в рецептите, а последващо останалото нишесте в корите изпива доста от шербета. Плюс това, че бях увеличила значително шербета, защото и тестото за корите ми е повече, пак имаше според мен нужда от още шербет. Прочетох много коментари под рецепти. За някои хора баклавата беше твърде сладка, за други имаше твърде много непоел шербет, а отгоре суха, за трети беше суха като цяло и бяха увеличили двойно шербета, дори и при готовите кори. Всеки е опитвал някъде си от баклавата и е останал с различни впечатления. Други смятаха рецептата за легендарна... достатъчно сочна, достатъчно сладка. Това бяха коментари към баклава с готови кори. А за домашно точените кори имаше към една от рецептите освен посочения шербет, то и литър сметана. Наистина при домашно разточените е нужно значително повече количество шербет, за да може да се напои, но и да остане сочна. Затова ако не се приготви в дълбока тава, то на части може да се добави шербет и след като поеме една доза, тогава да се добави следващата.

Използват се често готови фини кори за баклава, но ако умеете да разточвате, може и с домашни.  Както казват чужденците - баклава от нулата. Просто да се има предвид, че те ще поемат повече масло, повече шербет при всички случаи. Или пък ако имате възможност, купете си от Турция пресни кори за баклава. В някои публикации срещнах коментари, че в тази баклава се използвт по-малко кори, отколкото в традиционната, като е посочено, че в традиционната правят с 18-20 кори, а тук са по-малко, но в същото време виждам баклави и с по 40 кори, и с по 20 кори. За въпросната баклава видях рецепти с 800 г кори, с 400 г кори, с 1/2 пакет кори и т.н. На кой както му харесва. Посочват се и специални марки брашно, с които е замесено тестото за корите. Имат такива брашна, които ползват специално за баници и баклава в Турция. 

Някои хора предпочитат да ползват само цели кори, които покриват от край до край тавата, други оползотворяват и изрезките, ако тавата е с различни размери от корите, като внимателно подреждат и тях между пластовете. Как ще я направите, отново е ваше решение.

Аз използвах всичките си домашно разточени кори, като се водих по няколко рецепти от видеа и публикации в блогове. 

В рецептите, които видях, имаме подреждане на кори една върху друга, без да се намазват с краве масло, а след като се разреже баклавата се залива с разтопеното краве масло, или краве масло смесено с олио. Имаше и рецепти с намазване на маслото, или напръскване, между корите. Аз реших да намазвам маслото между пластовете кори.

Имаше разлики и в разпределение на ядките. На всеки 3-4 кори се поръсват ядки, а някои предпочитат като подредят половината кори да поръсят ядките и да покрият със следващата половина кори. При ядките може по желание да се добави настърган бял шоколад или кокосови стърготини.

Подгответе си голяма правоъгълна тава /по-възможност по-дълбока/, или пък кръгла като мен. Дълга и тънка точилка и се захващайте да сътворите този десерт.

Soğuk baklava/ Студена баклава

Източниците за тази рецепта може да видите тук: 

1- sutlu-soguk-baklava 

2- soguk-baklava-tarifi/  

3- https://www.youtube.com/watch?v=5hmPUz-NMx0 

4- https://www.yasemin.com/yemek/haber/2975386-soguk-baklava-nedir-soguk-baklava-nasil-yapiliyor-soguk-baklavanin-puf-noktasi 

5- https://turkishfoodchef.com/cold-baklava-new-turkish-trend-cold-baklava-recipe-soguk-baklava-new/

А сега рецептата:

Голяма тава за печене, правоъгълна, защото ще е удобна за подреждане на корите и ще имаме по-малко загуби, но може и като мен да ползвате кръгла голяма тава и да си оползотворите пак всички кори. А ако ще правите вие корите - ще ви е нужна и тънка дълга точилка за по-фино разточване на корите. И с дебела къса точилка става. Правила съм, но е по-трудно - определено.

Ако ползвате готови кори- 800 г са дадени за рецептата. Отделно се намаляват и останалите съставки.

Тестото за корите:

* 50 г размекнато краве масло

* 100 мл прясно мляко

* 50 г кисело мляко

* 1 яйце

* 100 мл олио

* 2 с.л. оцет

* 200 мл топла вода

* 1/2 ч.л. захар

* 1 ч.л. сол

* около 850 г брашно (в зависимост гъстотата на млякото и големината на яйцето)

* царевично или пшенично натурално нишесте за разточване на корите /понеже в рецептите не се споменава количество, заредете се с 3-4 пакетчета по 60 г , да имате преди разточване, или 1 пълна чаена чаша

За намазване на корите:

* 500-550 г пречистено краве масло - гхи / в повечето рецепти смесват краве масло с олио, като маслото е с превес като количество и на 800 г готови кори смесват 150 г масло със 100 мл олио, или само 250 г масло. Вие решете само с масло или с масло и олио да я направите. С пречистено масло, или с готово масло, но безсолно. Предполагам ползват по-малко масло, защото баклавата се залива с млечен шербет. А и с готовите кори може да не е нужно чак толкова. Аз за моите домашно точени сложих 550 г масло и ми дойде точно.

За шербета:

* 4-5 ч.ч захар (около 720-800 г)

* 7 ч.ч прясно мляко (1,4 л)

/За 800 г готови кори в някои от рецептите смесват 2 ч.ч. захар (около 360 г) с 1 ч.ч. вода (200 мл). Сваряват сироп и след това добавят 2 или 3 чаени чаши прясно мляко (400-600 мл). Или 1:1 захар и прясно мляко - примерно 5 ч.ч. захар и 5 ч.ч. прясно мляко, като в турската кухня домакините посочват, че ч.ч. е 125 мл. Шербетът се оставя да се охлади. Има и рецепти с добавена сметана към млечния шербет. Не съм опитвала с готови кори, но според коментари, шербетът за някои е малко, за други е много.

Пълнеж:

* 500 г нарязани на едро ядки- или само шам фъстък, или микс от шам фъстък, орехи, лешници- направете по ваш избор. (За баклава с готови кори и по-малка тава е около 300 г посоченото количество)

За поръсване:

* 2-3 с.л. пълномаслено какао

* 2 с.л. пудра захар (може и сухо мляко)

* 100 г настърган млечен шоколад

* шам фъстък

Първо се приготвят маслото и млечния шербет.

За шербета:

Вариант 1: 

4 чаши захар се поставят в тенджерка на котлона. Добавя се чаша вода. Сварява се гъст захарен сироп. Смесва се с 4 чаши прясно мляко. Не се вари. Сместа се оставя да се охлади.

Вариант 2:

Вариантът който направих аз- 4 чаши захар се смесват с 7 чаши прясно мляко. Сместа се загрява на слаб огън, да се стопи захарта. Оставя се да се охлади.

За маслото:

Ползва се пречистено краве масло, както е обяснено по-горе в публикацията, или разтопено краве масло, като се обира пяната огоре, или микс краве масло с олио, като количествата са в полза на кравето масло. 550 г масло за домашно точените кори, посочени в рецептата и наполовина количество за 800 г готови кори.

За ядките:

Може да блендирате ядките, но не на фин прах, а да останат и едри ядки, но може да нарежете и на едро с нож. Ползвайте шам фъстък, орехи, лешници, или микс от трите. Може да добавите в плънката кокос, ако обичате, или малко настърган бял шоколад, но и само с ядки е чудесно.

Преди да започнете да разточвате корите, маслото трябва да е разтопено. Сиропът да е охладен, ядките да са нарязани.

За корите:

Смесете всички съставки без брашното в дълбока купа и разбъркайте. Започнете да добавяте на порции брашно, като първоначално разбърквайте сместа с лъжица, а в последствие започнете да месите тестото с ръце. Получава се меко, еластично и неполепващо по ръцете тесто.

Разделете топката тесто на 14 части и оформете топчета. Всяко топче разточете леко на питка, като поръсвате по плота брашно и подредете питките една до друга в поднос поръсен с малко брашно. Покрийте с прозрачно фолио, за да не залепват една за друга питките. Върху тях подредете следващите разточени питки тесто. Покрийте целия поднос с прозрачно фолио и оставете тестото да се отпусне за 30 минути.

След като се е отпуснало тестото подгответе тава за печене, в която ще подреждате баклавата. Поръсете плота с нишесте и извадете първата питка, разточете фино, до прозрачност. Поръсвайте нишесте, за да не залепва кората и по-лесно да се изтъни. Прехвърлете в тавата, като с помощта на точилката изрежете краищата /минава се с точилката по ръбовете на тавата и тестото само се изрязва с формата на тавата/. Остатъците може да махнете и използвате за друго печиво, но може и внимателно да подредите като втора кора отгоре.

Намажете с разтопено масло кората и продължете с разточване на следващата кора. Поставете по същия начин отгоре. Когато разточите и подредите половината кори, последната кора не мажете с масло, а поръсете обилно с ядки. После разточете и подредете отгоре и останалите кори. 

Разрежете баклавата на квадрати с остър нож. Намажете с останалото масло.

Изпечете в загрята на 170 градуса фурна, за около 90 минути, на средна скара. Баклавата трябва добре да се изпече, но да не изгаря. Проследете според силата на вашата фурна и ако е нужно намалете или увеличете с 10 градуса температурата.

Готовата баклава се изважда, оставя се за 5 минути, след което внимателно се залива с шербета. /Хубаво е тавата да е по-дълбока, но и с плитка се получава, както се вижда при мен. Просто след като залеете с една част шербет, изчакайте да поеме и доливайте от другия шербет.

Оставете баклавата напълно да се охлади. След това през цедка поръсете със смесено какао с пудра захар, поръсете с настърган млечен шоколад и украсете с ядки.

Казват че може да се консумира след 2-3 часа. Не съм я опитала през това време. Моята направих на 30-ти. На 31-ви я опитахме и мога да кажа, че няма нищо общо с традиционната баклава. Това е съвсем различен десерт от баклава за мен. Макар също да съдържа много захар, доста по-лека е на вкус. Доколкото разбрах - това е било и целта при създаването ѝ. За предпочитане е да се консумира няколко часа (2-3) след като се сиропира, тъй като след като престои, поема всичкия шербет. Поне с домашно точените кори.

Ако ще опитвате за първи път, може би ще е добра опция да пробвате с готови кори за баклава (посочили са 800 г, но може да намалите на 600 г), с 250 г разтопено масло, с което да намазвате корите, когато редите в тавата, 300 г едро нарязани ядки. Да изпечете на 170 градуса баклавата за 1 час и да залеете с охладен шербет от 3 чаши мляко с 2 чаши захар. Да поръсите с какао смесено с пудра захар и да настържете 50 г шоколад отгоре. Когато минат 2-3 часа да опитате баклавата. С готови кори се прави за отрицателно време.

Весела нова 2022 г и нека бъде по-добра, да сме здрави, успешни и да ни върви във всяко начинание!

Тава Джиер/ Tava Ciğeri

Не съм ходила в Одрин, не съм и опитвала техния Тава Джиер. Само съм чувала колко е вкусен.

Обожавам дроб и както се вижда от етикетите на блога имам доста рецепти с дроб, но предимно черен свински дроб и няколко с пилешки черен дроб. Телешки черен дроб бях яла веднъж приготвен в ресторант и да си призная, никак не ми хареса. Разбира се, важно е как е приготвен дробът и какъв спомен ще остави в опитващия ястието. Ето, аз години поред отказвах да опитам каквато и да е рецепта с телешки черен дроб. Но... престраших се :)

Престраших се в град Котел, в едно заведение, в което с близки се насладихме на вкусно приготвен Тава Джиер. Не знам тяхната рецепта, но след като го опитах вече имах друго мнение за телешкия черен дроб. Добре изпържени тънки къстчета телешки дроб, сервирани с червен лук, люти чушки, резени домат, магданоз. Беше истинска наслада за сетивата.

Изгледах няколко клипа в YouTube за приготвяне на дроба. Постарах се да го почистя добре, да махна всичката ципа, да го нарежда с много остър нож с дебелина на чипс и да изпържа за максимално кратко време на много висока температура.

В някои от клиповете майстори казваха, че тайната на техния дроб е именно телешкото и агнешкото, което се отглежда в местните региони, тяхното слънчогледово олио и тяхното бяло пшенично брашно. Нищо друго. Вкусът идва от качеството на техните продукти. И понеже скоро няма да опитам техния дроб, заложих на български продукти, като си купих телешки черен дроб от отгледани телета в България. Слънчогледово олио и бяло пшенично брашно - българско производство.

В някои рецепти се среща в панировката смес от бяло брашно с малко царевично брашно. Както и да го направите, няма да сгрешите. Опитах и двата начина - много е вкусно.

Важно! - Дробът се соли след като се изпържи. Сервира се с пържена люта червена чушка, но да ви кажа, вкусен е и сервиран с нарязани шайби червен лук, магданоз, малко чили, в което да топвате дроба, много лимонов сок и черен пипер. Няма да сгрешите :)

Не го препържвайте! Постарайте се да го почистите от ципата и да го нарежете максимално тънко. Останалото е лесно. Ако мислите, че няма да се справите, увийте дроба във фолио за свежо съхранение, замразете, за да се стегне малко и тогава лесно ще отстраните ципата и ще го нарежете на много тънко. Няма да е чак толкова фатално, ако дробът ви е съвсем пресен, че сте го замразили за час, два, за да можете да го нарежете. Не сме майстори транжьори и готвачи :) Но не купувайте замразен с месеци дроб.

Определено е важно да пържите на силен огън. Най-добре на котлон с газ. С повече мазнина, много добре загрята. Да, в домашни условия вероятно не се получава така, както в заведенията, но какво пък? Важното е да е вкусно. При силен огън се слага овалян в брашно дроб на малки порции, пържи се около 45 секунди и се изважда с решетъчна лъжица. Важно е хубаво да се изтръска дробът от брашното, защото за втората порция дроб, температурата може значително да спадне от наличието на повече брашно от предния дроб в тигана и времето за пържене малко да се увеличи, до минута, минута и половина. Не е фатално - уверявам ви. Дробът пак се получава страхотен, но имайте това предвид. 

Твърде голямо описание за "просто пържен дроб в брашно", но на тема дроб съм чувствителна и се стратая да го приготвя максимално вкусно, а не да ям подметки :) :) :) , каквито между другото съм яла :)

Източник: Тава Джиер и  тук: Тава Джиер

Tava Ciğeri

Рецепта:

* 500 г телешки черен дроб

* 1 чаша бяло пшенично брашно (може микс бяло пшенично и царевично брашно - става вкусно)

* олио за пържене (3-4 пръста мазнина в съда, в който ще пържите)

* сол и черен пипер на вкус; люта червена чушка

* препоръчвам и чили паста, нарязан магданоз, нарязан червен лук, пресен лимонов сок

Дробът се почиства като се отстранява ципата и се нарязва на много тънко. (Ако не сте прочели по-горе написаното и не умеете да режете тънко, то върнете се горе и прочетете)

Слага се в гевгир и се измива хубаво под течаща струя студена вода. Отцежда се.

Загрява се мазнината. Дробът се овалва в брашно, хубаво се изтръсква от брашното  (може и в гевгир), слага се на малки порции в силно сгорещената мазнина и се пържи за 45 секунди, до максимум минута и половина при следващите порции).

Изважда се с решетъчна лъжица, веднага се посолява и по вкус се добавя пържена червена люта чушка, черен пипер и описаните по-горе лимонов сок, магданоз, червен лук.

Хапвайте го прясно изпържен :) Много е вкусен!

Катмер бюрек/ Kat Kat Katmer SAYA ÇÖREĞİ

Прекраси бюреци правят в турската кухня. Просто всеки път се изкушавам и искам да опитам от всичко. Вкъщи още ухае на ранната ни закуска и мириса на масло и запечен черен кимион се носи из въздуха.

Правила съм и друг път Катмер. Варианти има различни. Правила съм на руло и по този начин, като в тази публикация, но с тесто с мая. 

Интересното в тази рецепта е, че в тестото се слага прясно мляко и бакпулвер. Разточените кори, макар и не фино и без много зор, се получават много фини след изпичане, бюрекът отгоре е хрупкав и трошлив, а вътре няма грам глетаво местенце, а вкусни, еластични и отделени кори от маслото. Кат Кат както пишат :) Без да има изобщо мазнотия, както в купешка баничка - например. Но бюрекът е вкусен.

Това което аз направих е да добавя сирене на катмера. Не ми се ядяха само маслени кори - разбирате ме. Дори да е вкусно. Даже освен сирене си хапнахме катмера и със сладко от смокини и айрян.

Относно името SAYA ÇÖREĞİ, винаги се опитвам да намеря значението на думите и макар да не разбирам грам турски език, с различни източници стигам понякога до някаква информация. Тук ударих малко на камък. Сая Чореи казва Google, че се произнася. Не чореги. "Ğ" не произнасят като ги слушам да говорят в клиповете към рецептите. Същото ми направи впечатление и с други две рецепти, които приготвих за Сюрмели кебап/ Söğürmeli Kebap и Бу кебап/Buğu Kebabı .Та, Google казва, че Чореи е поничка, обаче в много рецепти от турската кухня Чореи пишат и на катмери, хлябове, бъркани баници, кроасани. Нещо като при нас с баницата - има къпана, дърпана, бъркана, точена, с кори, с тесто с мая, объркана с брашно...

Ta, бюрек на катове, Катмер, Сая Чореи и каквото и да е там - вкусно е. Направете си.

Рецептата гледах в няколко клипа: Може да надникнете тук: Kat Kat Katmer и да потърсите и по име.

Аз малко намалих продуктите, но пак изпекох два бюрека. Просто вече ще започнем да се търкаляме от изкушение :)

Рецепта:

* 300 мл прясно мляко

* 60 г кисело мляко

* 7 г бакпулвер

* 1 равна ч.л. сол

* 550 г брашно (плюс още малко за разточване)

* 150-170  г краве масло за намазване на корите

Пълнеж по желание: 300 г натрошено сирене

За намазване на бюреците отгоре:

1 жълтък + 20 г разтопено масло

За поръсване, отново по желание - маково семе, сусам, зърна черен кимион

Смесете в купа прясното мляко, киселото мляко, бакпулвера и солта. Разбъркайте и добавете на порции брашното. Омесете меко тесто. Разделете на 8 части, оформете на топчета, покрийте със свежо фолио и оставете да почиват 10-15 минути.

Разтопете кравето масло. Разточете всяко топче тесто на кръг. Не е нужно да изтънявате, просто долу-горе на кръг с диаметър да кажем около 24 см. Действате на око.

Разточвате кръг, слагате в поръсена с брашно тава- примерно, намазвате хубаво с масло с помощта на четка. Разточвате втори кръг и слагате върху първия и отново намазвате с масло. Така и с третото топче тесто, а последния лист не мажете с масло. Двата бюрека се правят с по 4 кори.

Покривате отгоре със свежо фолио и оставяте да почиват 30 минути.

Натрошавате сиренето и сядате да пиете кафе :)

След 30 минути, прехвърляте първите 4 кори на плота, който поръсвате съвсем малко с брашно и разточвате корите с точилка. Отново не е нужно да изтънявате много, просто разточете на значително по-голям кръг. Намажете с разтопено масло и поръсете хубаво със сирене, ако сте решили да добавите. Навийте на руло, след това на охлюв и отново преместете в набрашнената тава. Направете същото и с вторите кори.

Покрийте ги отново с фолиото и оставете за нови 30 минути. Изпийте още едно кафе. Какво пък :) :) :)

Като наближи да изтекат 30 минути включете фурната да загрява на 170 градуса. Разбийте един жълтък с разтопено масло.

Вземете лист хартия, извадете единия охлюв катмер, поставете върху хартията, притиснете с ръце да го сплескате малко, а след това разточете с точилка. Като големина - колкото стандартен блат за торта. 24-26 см. Карате пак на око. 

Намажете с разбития жълтък. Прокарайте вилица с кръгово движение, все едно навивате спирала върху тестото, но без да забождате, а само с лек натиск, да се образуват следи, като спирала.

Поръсете със семена и изпечете за 35-40 минути на 170 градуса, на второ ниво отдолу нагоре. Втора опция 180 градуса в включен долен реотан с вентилатор за 10 минути, след това намаляте температурата на 160 градуса и допичате.

По рецепта са дадени 35-40 минути на 200 градуса. Относително е. На 200 градуса в моята фурна за това време ще се препече доста отгоре. Преценете. По-добре на по-ниски градуси. Нямаме мая тук. Не е и бутер тесто.

Извадете и ако имате търпение изчакайте 5 минути преди да разчупите. 

Не режете с нож. Накъсайте бюрека с ръце.

Ами това е. Дано ви хареса :)

Класически...

И с поръска, от която се носи чудесен аромат :)

36 бюрека/ 36 BÖREĞİ

Рецептата е адаптирана от този сайт: 36 boregi, като замених 2 съставки в тестото. За начало реших да опитам с половин доза продукти, тъй като ми се видя голямо количество тестото, за повече хора, затова и при сгъването и подреждането на маслените кори при мен се получи по-различно. Просто нямаше опция с това количество тесто да сгъна на плик корите. 

Пак се получиха чудесни бюреци. Посочените продуктите са за половин доза - 18 бюрека

Най-добре е ако сте решили да ги приготвите, да подготвите тестото от предния ден. В деня, в който ще ги печете, на тестото са нужни 3 часа за да се отпусне, след като се извади от фризера.

Тесто за 18 бюрека. Ако решите да направите 36 броя, както е в оригиналната рецепта, удвоете продуктите.

* 100 г каймак (или 100 мл олио)

* 100 г кисело мляко

* 1 яйце и 1 белтък

* 1/2 ч.л. сол

* 1/2 ч.л. захар

* 20 г прясна мая

* 100 мл прясно мляко (или 100 мл вода)

* около 550 г брашно

За намазване на корите:

* 125 г краве масло (на стайна температура)

За плънка:

* 200 г натрошено сирене

За слепване на бюреците:

* 1 белтък

За намазване на бюреците:

* 2 жълтъка разбити с 3-4 с.л. оцет

За поръсване отгоре:

* маково семе, сусам

Маята се разтваря в леко затопленото прясно мляко със захарта, солта и 50 г брашно. Разбърква се сместа и се оставя да втаса за около 20 минути.

В дълбока купа се сипва останалото брашно, прави се кладенче в средата и се добавят втасалата мая, яйцето и белтъка, киселото мляко, каймака, и се замесва тесто. 

Готовото тесто се покрива в купата с лист свежо фолио и се оставя да втаса и удвои обема си.

След като втаса се разделя на 6 равни части. Всяка част се разточва на квадрат, намазва се с меко масло и се сгъва на правоъгълник. Подреждат се един върху друг, като между тях отново се намазва с масло. Само последната кора се оставя без масло отгоре. 

Полученото тесто се завива плътно в свежо фолио и най-добрата опция е да се остави за цяла нощ във фризера, а на следващия ден да се направят бюреците. Ако ги планирате за същия ден, тестото е добре да престои в хладилник 2 часа, за да се стегне добре маслото.

Охладеното тесто (или в случая изваденото от фризера тесто и престояло 3 часа на стайна температура ) се разточва на правоъгълник върху поръсен с брашно плот, приблизително на 60х25 см. Нарязва се на квадрати, след това всеки квадрат на два триъгълника. В единия край на всеки триъгълник се поставя ч.л. натрошено краве сирене и се сгъва така, че да се получи пак триъгълник, като крайчетата се намазват с малко белтък и се натискат с вилица да залепнат и да не се разтварят много при печене.

Може да навиете бюреците и на кифлички, като нарежете тестото на по-големи триъгълници.

Готовите бюреци се поставят в тави покрити с хартия за печене и се оставят на стайна температура поне 30 минути. 

Фурната се загрява на 200-210 градуса. Бюреците се намазват с разбит жълтък с оцет, поръсват се със сусам или маково семе и се пекат около 20 минути.
На функция долно нагряване с вентилатор/ на температура 180 градуса/ се изпичат перфектно за 15-16 минути, без да прегарят.