Delizia al limone/ Лимонова наслада

Delizia al limone/ Sal De Riso

Знам кой е Стенли Тучи, но не бях гледала неговите кулинарни предавания. Познат ми е като актьор само, а за това че е издал кулинарни книги научих от една група във Фейсбук. Разгледах профила му в Инстаграм, в който има кратки клипчета как готви. Видимо голям любител на пастата, на семплите и бързи рецепти, на простотата в използваните продукти и същевременно на произхождащият от тях отличен вкус. Явно е и голям любител на коктейлите, тъй като видях доста клипове на приготвени от него питиета. 

Попаднах на  10 рецепти от "Търсене на Италия" на Стенли Тучи и си избрах Лимоновата наслада от посещението с жена му в сладкарница Sal De Riso/ Минори/ Южна Италия. Мисля че това е в първи сезон, епизод 1, когато правят обиколка на Неапол и Амалфийското крайбрежие. 

Не знам дали Стенли Тучи е приготвял рецептата. Четох че е представена в предаването му и някои хора вдъхновени от нея създават и торти.

Тъй като Амалфийското крайбрежие са известни със своите лимони, а аз нямам от техните сортове (то всъщност и не знам какъв сорт имам), но все пак много исках да опитам точно този десерт, представям рецептата на Sal De Riso, сладкарницата в която Стенли Тучи и съпругата му са опитали този емблематичен за Амалфийското крайбрежието десерт.

Десертът е много лек, ароматен и вкусен 🙂

Рецептата е тук: Delizia al limone

Delizia al limone/ Lemon Delight Sal De Riso

8 порции:

За пандишпана:

4 големи яйца (ХЛ размер)

1 голям жълтък

110 г кристална захар

70 г бяло пшенично брашно

70 г царевично нишесте /картофено нишесте

1 бурбонска ванилия/ използвах течна ванилова есенция/

настъргана кора от 1 лимон

Яйцата се разбиват със захарта, лимоновата кора и ванилията в продължение на 10-12 минути. Нишестето и брашното се пресяват в купа и се добавят на части към разбитите яйца, като сместа се разбърква с шпатула в една посока, за да не спадне. Разпределя се в силиконова форма за мъфини с височина около 7 см. , или в метални форми, които се намазват с масло и поръсват с брашно. Кексчетата се пекат около 20 минути на 160 градуса с вентилатор. Изваждат се и се оставят да се охладят във формата за 5 минути, след което внимателно се преместват на решетка.

Лимонов крем/ Лимонов кърд

85 г жълтъци

85 г кристална захар

85 мл лимонов сироп /виж по-долу/

100 г меко безсолно масло

1 бурбонска ванилия/ използвах течна ванилова есенция/

Смесват се захарта и жълтъците в подходящ съд за котлон и се разбиват с телена бъркалка. Загрява се лимоновия сок, добавя се към жълтъците при непрекъснато разбъркване и сместа се загрява на котлона до достигане на 80 градуса. Сваля се от котлона и след като се охлади се добавя размекнатото масло и ванилията и се разбърква. Кремът се покрива плътно с прозрачно фолио и се оставя да се охлади първо на стайна температура, после в хладилник.

Лимонова сметана

450 мл млечна сметана

кората на 3 лимона/ използвах кора от 1 лимон/

Сметаната се охлажда с добавени кори от 3 лимона поне за 4-5 часа. Преди да се използва за сладкиша се изваждат корите и се разбива с миксер.

Яйчен крем

170 мл прясно мляко

70 мл млечна сметана

70 г жълтъци

70 г кристална захар

22 г царевично нишесте

1 бърбонска ванилия

щипка сол

корите на 3 лимона/ използвах кора от 1 лимон/

В съд на котлона се загряват млякото, сметаната, ванилията и лимоновите кори.

В отделен съд се смесват жълтъците, захарта, солта, нишестето и се разбъркват.

Добавят се към врящото мляко при непрекъснато разбъркване с телена бъркалка и след като кремът се сгъсти се сваля от огъня, изсипва се в чиния или метално плато, разстила се, покрива се с прозрачно фолио и се оставя да се охлади на стайна температура, а след това и в хладилник.

Лимонов сок/ Лимонена вода за сиропиране

70 мл вода

70 г кристална захар

140 мл лимончело

настъргана кора от 1 лимон

Сварява се сироп от водата, захарта и лимоновите кори и се оставя да се охлади. Към него се добавя лимончелото.

Сглобяване на десерта:

Смесват се в купа лимоновия и яйчния крем и към тях се добавя 1/3 от охладената и разбита сметана. Сместа се поставя в пош и се шприцова във всяко кексче, като се пробива с накрайника на поша долната част на кексчето и се шприцова от крема и кексчето се обръща обратно в сервизна чиния. Кексчетата се напръскват леко с охладения лимонов сок. 

1/3 от сметаната се отделя за шприцоване на розички върху кексчетата. 

Останалата 1/3 се смесва с останалия крем за пълнежа, на порции се добавя студено прясно мляко (около 100 мл), като се разбърква леко. Трябва да се получи течна глазура. Ако не е достатъчно течна, добавете още малко студено прясно мляко.

Всяко кесче се потапя в глазурата и се подреждат в сервизна чиния, след което се декорират с розички от сметана и се поръсват с лимонови кори. Оставят се да се охладят в хладилник.

Лазаня с домашно точени кори

Вече няколко пъти приготвям лазаня с домашни кори, откакто си взех машинка за разточване на кори, пастата с нейна помощ става много лесно и бързо. Тъй като не съм особено голям фен на паста от твърда пшеница (все пак зависи дали ще я хапвам просто така с малко сос, сирена, или ще я влагам в ястие ) предпочитам да приготвям пастата с обикновено бяло брашно или екстра брашно и да става мека паста. В същото време, изключително приятна за похапване, не се размеква, слепва или да се накъсва.

За корите:

* 3 яйца

* 300 г бяло пшенично брашно тип 500 

* 1/2 ч.л. сол

За соса:

* 80 мл зехтин

* 1 скилидка чесън нарязана на ситно

* 1 малка глава лук

* 500 г смляно телешко месо

* 1 буркан консервирани домати със сок

 * няколко листенца пресен босилек, или 1 к.л. изсушен босилек

* няколко листенца риган или 1 ч.л. изсушен риган

* сол, черен пипер на вкус

За бешамела:

* 500 мл прясно мляко

* 40 г краве масло

* 50 г брашно

* щипка индийско орехче

* сол

* черен пипер

За поръсване:

* 200 г настърган кашкавал или сирене (чедър, гауда, ементал, твърда моцарела), по желание малко синьо сирене

* 4-5 с.л. зехтин

Приготвят се първо сосовете.

Нарязаните на ситно лук и чесън се задушават в зехтин. Добавя се смляното телешко месо и се бърка енергично да се раздроби и запържи.

Следват консервата домати, сол и черен пипер на вкус, и останалите подправки. Оставя се сместа да поври 10 мин.

За бешамела:

Маслото за бешамела се загрява и в него се запържва брашното. Налива се млякото, бърка се енергично, докато се превърне в гъст сос. Подправя се със сол, черен пипер и индийско орехче.

Приготвяне на корите:

Яйцата се смесват със солта и на порции се добавя брашното. Омесва се твърдо тесто. При нужда се намокрят ръцете със студена вода, за да се овлажни тестото и да поеме брашното.

Готовото тесто се разделя на три равни части и се разточва всяка през машинка за паста, като при нужда се поръсва с малко брашно, за да не полепва. Всяка получена дълга кора се разделя на 3 равни части. Общо от трите топки тесто се получават 9 кори.

Слобяване на лазанята:

Намазва се дъното на тавата (30х20 см) със зехтин и малко сос и се поставят ред кори за лазаня 2 броя, следва плънката с месо и отгоре малко бешамелов сос. Отново кори за лазаня, плънката с месо и бешамелов сос. Поръсва се с малко от настърганото сирене и следват отново кори за лазаня, плънка с месо и бешамелов сос и така докато свършат продуктите. Последният ред кори е 3 броя. Най-отгоре се завършва със сос и лазанята, малко зехтин и се поръсва с настъргано сирене.

Пече се в загрята на 180 градуса фурна за около 50 мин.

Неаполитанска пица "Фрита"/ Пържена пица

Рецептата намерих на хвърчащо листче :) Записала съм я от предаването 24 китчън, епизод в който Джейми Оливър обикаляше Неапол и хапна пържена неаполитанска пица. Мисля че и казват "Пица на бедните", но нищо друго не помня, а историята беше интересна. Ако намеря предаването ще споделя линк. Засега по име удрям на камък.

Пицата се предлага като улична храна, една жена я приготвяше, като за пълнеж на тестото се слагаха рикота, моцарела, домати и пръжки. Тестото не се разточва, а се разтегля с ръце, слага се пълнеж, сгъва се като пица калцоне и се пържи в загрята мазнина.
Нямах налични продукти, за да я изпробвам по показания начин, но доколкото видях две, три предложения, основни съставки в пицата са рикота и домати (доматено пюре), а останалото е въпрос на вкус :) Има и със салам, има и със свински пръжки, има и с различни подправки.

Ето кратичка история взета от: /pizza-fritta-italian-street-food-to-make-at-home/


След Втората световна война градът се оказа в криза, а материалите, необходими за пица - моцарелата и дори дървата за фурните - се превърнаха в лукс. Пържената пица, по-евтина алтернатива, наречена „пица на народа“, беше пълна с „бедни“ съставки - свински пръжки, черен пипер и рикота. Домакините я продаваха на улицата, за да допълнят доходите на семейството. Времената бяха толкова трудни, че клиентите дори можеха да си купят пица фрита на кредит.

В моя вариант пицата съдържа доматено пюре, скаморца, краве кашкавал и пушено филе.

На листчето съм записала тестото, продиктувано от Джейми Оливър, за 12 пици:
* 750 мл вода
* 10 г прясна мая
* 1 ч.л. сол
* 1 кг брашно Тип 00 (Това е най-високо рафинираното брашно в италианската категоризация, от твърда пшеница с високо протеиново съдържание, подходящо за паста, пица, панетоне).
Тестото се меси 20 минути и се оставя да почива и втасва.

Пълнеж:
* свински пръжки
* домати
* рикота
* моцарела

Понеже нямам такова брашно, ползвах тип 500, а ето и моята рецепта за 6 броя пица Фрита.

Pizza Fritta/ Пица "Фрита"

За тестото:
* 375 вода
* 1 ч.л. сол
* 10 г мая
* 600 г брашно тип 500

Замесва се меко тесто, което се оставя да втасва.
След като е готово се разделя на 6 части върху намазана обилно повърхност с мазнина (ползвах олио).
Всяка част се разтегля с пръсти, в единия край се намазва с доматено пюре, добавят се филе, кашкавал, сирене и се затваря с другата част, като се притиска с пръсти да залепне.
Пиците се пържат в широк съд с повече мазнина и от двете страни.

За пълнеж на 6 броя пици добавих:
* 6 лъжици доматено пюре ( по 1 лъцижа на пица)
* около 150 г свинско филе
* около 150 г кашкавал
* около 150 г скаморца

Какаови каноли с чийзкрем и шоколад

За 20-25 броя каноли

За тръбичките каноли:
* 400 г брашно
* 75 г свинска мас
* 2 яйца
* 50 мл вино Марсала, или ликьор по желание (сложих уиски)
* 40 г кристална захар
* 2 ч.л. премиум какао (натурално)
* щипка сол
* 1 ч.л. ванилия екстракт

Пълнеж:
* 200 г млечна сметана
* 200 г крема сирене
* 200 г заквасена сметана
* 100 г пудра захар
* 100 г нарязан на ситно шоколад на вкус (може копчета)
* 1 пакетче бурбонска ванилена захар

За поръсване:
* смлян шамфъстък
* натурално какао
* копчета шоколад

* яйчен белтък за слепване на канолите
* олио за пържене, или свинска мас

Продуктите за тръбичките каноли се смесват в купа и се замесва тесто. Увива се в свежо фолио за съхранение и се оставя за 1 час в хладилника.
Готовото тесто се разточва тънко и с формичка или голяма чаша се изрязват кръгчета. Изтъняват се още с точилка и се навиват около намаслени с олио формички за каноли, като краищата им се притискат с яйчен белтък, за да не се разтворят при пържене.
Пържат се в маслена баня и се изваждат върху чиния покрита с кухненска хартия. Оставят се да се отцедят от мазнината и се изваждат от формичките.
Охлаждат се преди да се напълнят.

За пължена:
Млечната сметана се смесва с пудрата захар и ванилената захар и се разбива на пухкав крем. Добавят се заквасената сметана и крема сиренето и сместа се разбива за 20-30 секунди, колкото да се споят всички съставки. Добавя се нарязан на ситно шоколад, или копчета шоколад и се разбърква.

Със сместа се пълнят канолите (с пош или лъжица), поръсват се с какао, или смлян шам фъстък. По желание се поръсват с пудра захар или какао.
Препоръчително е канолите да се пълнят непосредствено преди консумация, за да останат хрупкави тръбичките, но лично на мен ми харесват, когато престоят напълнени и определено като е споен вкуса.

С този пълнеж се усеща леко кисело-солен вкус, който лично на мен ми допада, в контраст с шоколада и какаото. Опитайте крема, преди да напълните канолите и добавете още пудра захар, ако за вас не е достатъчно сладък.
По желание може да добавите в крема и портокалови кандирани кори.

Идеята за тръбичките за каноли е взаимствана от този блог: /cannoli-siciliani-ricetta-originale

Риболита /Ribollita/ - зеленчукова супа от Тоскана

Идеята за тази супа взаимствах от интернет: ribollita-gemuesesuppe-italienisch

Доколкото разбрах и видях в различни рецепти, супата търпи на импровизации и може да се добавят различни зеленчуци.  Но главно видях, че във всички има къдраво зеле, зрял боб, картофи, домат.

Като състав хранителна, високовъглехидратна , засищаща и на пръв поглед, поне за мен, странно съчетаваща различни зеленчуци. Прилича по-скоро на яхния, но пък ми хареса на вкус, особено с препечен чеснов хляб със зехтин.Забравих да си налея чаша вино :)
Колкото повече престои след приготвяне супата, по-вкусна става. За моя вкус и с другите супи е така. Като престоят няколко часа след приготвяне, дори до следващия ден, по-добре са споени съставките и супата ми е по-вкусна.

Направих я според налични продукти и за 2 порции сложих:

* 1/2 глава червен лук
* малко парче праз лук, около 5-6 см
* 2 скилидки чесън
* 2 стъбла целина, нарязани на ситно
* 2 малки моркова
* 1 картоф
* 200 г обелени домати нарязани на кубчета
* 5-6 листа кейл
* 5-6 листа босилек, нарязани на ситно
* 1 малък дафинов лист
* 1/2 литър зеленчуков бульон
* 150 г сварен зрял маслен боб
* сол
* черен пипер (или микс пипер)
* зехтин – 4-5 с.л.
* За поръсване – нарязани листа босилек, може и малко розмарин
* 4 препечени филийки хляб, намазани с чесън и поръсени със зехтин

Лукът, празът и чесънът се нарязват на ситно, морковите на колелца. Зехтинът се загрява в тенджерка и зеленчуците се задушават 2-3 минути.
Добавят се стъблата целина, нарязаните домати и картофи, накъсани листа кейл, без стъблата,  долива се бульонът.  Подправя се с дафинов лист, нарязани листа босилек, сол и черен пипер и супата се готви, до готовност на зеленчуците (или докато се сварят картофите и се сгъсти). Накрая се добавя бобът , разбърква се и се оставя още 2-3 минути на котлона.
Сервира се с препечени филийки хляб с чесън и зехтин, поръсена с розмарин и босилек.
Вместо зеленчуков бульон, ползвах телешки и супата стана с много богат и наситен вкус.

Стромболи

За първи път чух за Стромболи от Нели Колева, преди около 4 години. Апетитно и вкусно ястие, вариант на пица, което се одобри на мига вкъщи. Правих тогава с останало ми тесто Фокача на тиган и Стромболи, но твърде малко като количество.
Днес се сетих отново за тях и реших да направя една прилична доза, като за гладни.
Рецептата е напълно импровизирана. От тестото, до пълнежа. Не е оригинално Стромболи, в което обикновено редуват на пластове салам, моцарела, панчета, беконче, шунка, чушки и т.н., а побългарен вариант, с налични продукти като пушено филе, прошуто, печени чушки, кашкавал, краставички и българска лютеница :) Като гледам в интернет, всеки го прави по свой вкус и предпочитания. От тестото, до пълнежа, има най-различни варианти и съчетания.
В моето тестото пък сложих каймак. Просто ми остава при варене на млякото, а аз хич не обичам така да го хапвам или да си играя на масло да избивам, затова редовно влагам в печива.

За себе си обаче направих "Стромболи" с оризова палачинка. Получи се също много вкусно и е алтернативен вариант за хора с непоносимост към пшеничните продукти, но съм сигурна, че този вариант би се одобрил от всички. Вкусно е, много :)

Рецепта:

За тестото:
* 300 мл вода
* 3 пълни с.л. каймак (може без тях, а да се сложи зехтин, масло)
* 15 г прясна мая
* 1 ч.л. сол
* 1 ч.л. захар
* 500-550 г брашно

/Или може да ползвате любимо ваше тесто за пица, или купено такова/

Пълнеж:
* 250 г кашкавал /може половината да е моцарела/
* 150 г прошуто /или бекон, или и двете/
* 150 г свинско пушено филе или шунка
* 5-6 кисели краставици
* 2-3 печени чушки, а може и пресни такива (леко задушени в зехтин)
* 1/2 бурканче лютеница
* зехтин, риган, черен пипер за намазване и поръсване

/Разбира се, пълнежът и той е по желание и може да сложите любими продукти/

Тестото може да се омеси в хлебопекарна на програма тесто, като продуктите се сложат в описания ред, а брашното е 500 г. При нужда на порции се добавя останалото, да се получи мека топка тесто, която обаче да не е лепкава.
Ако не разполагате с хлебопекарна, водата се смесва със захарта, маята, мазнината или каймакът, солта и на порции се добавя брашно. Замесва се меко тесто, По желание може да активирате предварително маята в част от водата (50 мл) с щипка захар и лъжица, две брашно, докато втаса и се надигне, а след това да добавите останалите продукти.
Тестото се поставя в купа поръсена с брашно, завива се с фолио за свежо съхранение и се оставя да втаса.
Когато увеличи обема си се разточва на правоъгълник. Започва редуването на продуктите, докато не остане покрита част от тестото, поръсва се с подправките, след това се навива на руло, притискат се краищата или се залепват с малко вода, за да не се разтваря при печене. Слага се в тава покрита с хартия за печене и се правят големи прорези отгоре. Намазва се със зехтин, поръсва се с риган по желание и се оставя да втаса за около 30 минути /ако е топло/ и за малко повече време, ако е студено. Тук вече не очакваме да бухне много тестото, тъй като пълнежът е много и стромболито е тежко, но в летния сезон оставено на стайна температура за 30 минути е готово за печене.

Пекох това количество на средна скара на фурната, с функция вентилатор с долно нагряване, в продължение на 45 минути. Проверих със забодена клечка дали е изпечено. От пълнежа ще излезе мокра, но не и с полепнало тесто, а като вдигнете тавата ще усетите, че не е тежко Стромболито, а леко. Готово е :)

Как правя оризови палачинки съм писала тук: Оризови палачинки
Може да ги използвате като алтернативен вариант и да си приготвите по-леко "Стромболи" с тях.
А ето как изглежда и моето палачинково "Стромболи".
Със същия пълнеж, само че запечено за около 10 минути. Поднесено с млечно-майонезен сос.

Лавандулова панакота с лимон и "мед" от глухарчета

Две поредни години приготвяме мед от глухарчета по рецепта на Хриси - Мед от глухарчета
Получава се вкусен и ароматен "мед", много полезен, и наистина, в първия момент, когато човек опита от сладкото, наподобява много пчелен мед.
Хапваме си го с удоволствие в плодови салата, с палачинки, добавен в чай, а този път го вложих в десерт вместо пчелен мед.
Чудесна алтернатива на меда, с почти същия аромат и вкус, за хора с непоносимост и алергии към пчелни продукти.

Ароматът на лавандула в десерта е доста интензивен, не на всеки би понесъл предполагам. Затова за начало е добре да се сложи по-малко цвят, да се опита и прецени на вкус.

За 6 купички за крем карамел:

За млечния слой:
* 300 мл млечна сметана (30% масленост)
* 200 мл пълномаслено прясно мляко ( 4% масленост)
* цвят от 10-12 стръка лавандула (аз сложих двойно, затова е добре да се прецени по вкус)
* 3-4 с.л. мед от глухарчета (или 2 пълни с.л. печелен мед)
* 10 г желатин на доктор Йоткер
* лилава сладкарска боя по желание

За лимоново-медения слой:
* сокът на 1 лимон
* 2-3 с.л. мед от глухарчета
* 1 к.л. желатин на доктор Йоткер
* жълта сладкарска боя по желание

За лимоново-медения слой.
Сокът на 1 лимон се смесва с мед на вкус и се разбърква.
Желатинът се разтваря в около 20 мл студена вода, оставя се да набъбне, след което се втечнява на водна баня за кратко. Добавя се към лимоново-медената смес, добавя се щипка жълта боя и се разбърква. Сместа се сипва на дъното на купички за крем карамел и купичките се слагат в хладилника, докато стегне сместа.

През това време приготвяте млечната смес.
Сметаната, млякото, лавандулата се слагат в съд и се кипва сместа на котлона, след което се маха от огъня, захлупва се с капак и се оставя да престои около 10 минути. Прецежда се от цвета, добавя се мед или подсладител на вкус.
Желатинът се разтваря в 30 мл студена вода. Оставя се да набъбне, след което се втечнява на водна баня, като не трябва да завира. /Аз го втечнявам набързо в микровълновата, за около 10 секунди./
Желатинът се добавя към леко топлата млечна смес, но не гореща, за да не развали желиращите свойства на желатина. По желание сместа се разделя на две части и едната се оцветява с щипка лилава сладкарска боя. Двете смеси се слагат в хладилника, да се охладят, за около 30 минути. Наглеждайте ги, да не започнат да се желират.
След като стегне жълтата смес, внимателно се добавя бялата смес, лъжица по лъжица и отново се връща десертът в хладилника, докато стегне бялата смес.
След това се добавя лилавата смес и десертът се охлажда поне 2 часа преди сервиране.
Ако докато стяга някой пласт, междувременно някоя от другите смеси се желира, не се притеснявайте, а внимателно втечнете сместа отново на водна баня. Не трябва да завира или директно на котлона да се загрява.

Може да сервирате панакотата директно в купичките. Ако искате да обърнете в чиния, извадете добре охладена купичка с крема, минете плътно с остър нож от вътрешната страна на купичката по ръба. Топнете дъното на купичката за секунди в купичка с гореща вода и веднага обърнете десерта в чиния. Не задържайте купичката в горещата вода дълго, тъй като има опасност при обръщане на десерта в чиния, да не запази форма, а бързо да се втечни.

Какъв подсладител да изберете решавате вие. Може мед от глухарче, може захар, може печелен мед, а вероятно и друг подсладител, като стевия например.
Количествата подсладител определяте на вкус. Добавяте, разбърквате, опитвате.
Боите за ефект в сладкиша на пластове са пожелание. Вероятно може да се заместят с натурални такива. Примерно за лилав цвят може да се ползват боровинки.
Бях оставила и няколко цветчета от лавандулата в крема за ефект. Не мисля, че е добър вариант. По-добре прецедете, а за ефект може да украсите отгоре.

Млечна панакота с градински чай и ягодов сос

Прекалих със соса, но пък е много вкусен. Визуално може и да не ми се е получила, но като съчетание е екстра :)
Един лесен и сравнително бърз сезонен десерт, като изключим времето за изчакване и охлаждане на сместа.

За 5 купички от крем карамел:

* 200 мл пълномаслено прясно мляко
* 200 мл млечна сметана /30% масленост/
* 10 листенца салвия /може пресни, може изсушени/
* 100 г кристална захар
* 10 г желатин
* 30 мл студена вода

За соса:
* 300 г ягоди
* 100 г захар
* 50 мл вода

* 1 ч.л. нишесте /царевично или пшенично/
* 50 мл студена вода

Млякото, сметаната, захарта и листенцата салвия се слагат в съд на котлона и сместа се загрява до завиране. Маха се от котлона и се оставя да престои 30 минути, след което се прецежда.
Желатинът се разтваря в студената вода. Оставя се да набъбне и след това се втечнява на водна баня или за 10 секунди в микровълновата фурна. Не трябва да завира, а само да се втечни.
Добавя се към леко топлата млечна смес, но не гореща и се разбърква.
Сместа се разпределя в купички за крем карамел и се слага в хладилника за около 2-3 часа, да стегне.

Ягодите се смесват със захарта и 50 мл вода. Загряват се на котлона, колкото да се разтопи захарта, но и да запазят свежест и пуснат сок. Махат се от котлона и сместа се пасира.
Нишестето се разтваря в другите 50 мл вода и се изсипва към ягодовия сос. Сместа се връща на котлона, загрява се до леко сгъстяване на соса.
Оставя се да се охлади.

Охладената панакота се сервира, като с нож се минава по ръба на формичката от вътрешната страна, да се отлепи и след това се обръща в чиния. Ако се отлепва трудно, дъното на формичката се топва за секунди в купа с гореща вода и след това се обръща.
Панакотата се сервира с охладен ягодов сос.

По желание, ягодовият сос може да се прецеди преди да се сервира.

Панакота с дъх на бял люляк и лимоново желе

Не знаех, че люлякът може да се консумира. Не знаех и че е толкова полезен и че се използва в народната медицина за направа на тинктури, чай, отвари, мазила. Използват се както цветовете, така и листата. Но запознах се в последствие, след като видях рецепта за една панакота с люляков сироп и боровинки blueberry-lilac-panna-cotta/. Оттам дойде и идеята да направя собствен вариант на въпросния десерт, като използвам люлякови цветчета, но се спрях на бели, с риск да не са толкова ароматни.
Разбрах, че някои люляци с по-наситени цветове са по-силно ароматни, но мисията по извличане на този аромат е доста трудна в домашни условия. Това което получих като финал е млечно-сметанов крем с много фин цветен аромат в края, който определено не е разпознаваем, ако човек не знае какво има в десерта. Но знае ли, ще усети едва доловим цветен завършек при опитване на крема. И е приятен, нежен и вкусен :)
Според мен се получи много добър контраст с кисело-сладкото лимоново желе и добавка от маслени трохи.
Опитайте :)

За 4 чаши:

За млечния слой:
* 200 мл пълномаслено прясно мляко
* 200 мл пълномаслена сладкарска сметана (30% масленост)
* 100 г кристална захар
* 10 г цветчета от бял люляк
* 10 г желатин

За лимоновия слой:
* сокът на 1 лимон
* 50 г захар
* 1 к.л. желатин
* жълта сладкарска боя

За маслените трохи:
* 40 г краве масло
* 40 г кристална захар
* 60 г брашно

По желание за декорация добавете цветчета от люляк в захар

За лимоновия слой:
Желатинът се разтваря в чаша с 30 мл студена вода. Оставя се да набъбне, след което се слага в съд на водна баня да се втечни. Не трябва да завира. Може да се сложи и в микровълновата за 10 секунди, колкото да се втечни.
Изцежда се сокът на един лимон и се прецежда. Добавя се захарта и се слага в съд на котлона, да заври и да се стопи захарта. Оставя се сместа леко да се охлади на стайна температура, да не е много гореща. Към нея се добавя втечнения вече желатин и съвсем малко жълта сладкарска боя, разбърква се сместа и се разпределя на дъното на чаши. Чашите се слагат в хладилника, докато се стегне лимоновата смес.

За млечния слой: Млякото, сметаната, захарта и измитите цветчета се поставят в съд на котлона. Загряват се, докато сместа заври. Махат се от огъня и цветчетата се оставят да киснат в млечната смес 30 минути. Сместа се прецежда.
Желатинът се поставя в купа и разтваря в 50 мл студена вода. Оставя се да набъбне, след което се слага на водна баня или в съд с гореща вода, да постои, докато се втечни. Добавя се към още леко топлата млечна смес и се разбърква.
Сместа се разпределя върху вече стегнатия лимонов слой и отново се поставя в хладилника за около 2 часа, или докато стегне и белият крем.

За маслените трохи: Студеното масло се нарязва на кубчета. Всички продукти се смесват в купа и се стриват с пръсти, да се получат трохи. Изсипват се в тава покрита с хартия за печене и се пекат около 8-10 минути на 180 градуса. Внимавайте да не изгорят.

Сервиране: Чашите се изваждат. С помощта на остър нож се минава плътно по ръба на чашата от вътрешната страна, да се отлепи кремът, захлупва се чиния отгоре и кремът се обръща в нея. Ако е трудно отлепването, може да потопите чашата за кратко в топла вода, като внимавате да не навлиза в крема, а само външната и част да се потопи във водата и след това да обърнете в десертна чиния.
Декорирайте с маслени трохи и люлякови цветчета в захар.

Калцоне с чушки и моцарела

Видях рецепта за Калцоне с чушки/ Calzone con peperonata  в предаването 24 китчън. По спомени рецептата беше вегетарианска, с червени и зелени чушки, задушени с чесън, зехтин и риган. След като се напълни и изпече пицата се поливаше с част от сосчето за пълнежа.

Реших да си направя сходна пица, като сложа обаче любимите домати, моцарела и кашкавал, а за желаещите да е с месо, да има и филе и любимите кисели краставички.

И понеже като стане дума за пица, винаги съм предпочитала Куатро формаджи или Маргарита, то ще покажа варианта без месо:

За 3 броя пица:

* 250 мл вода
* 1 ч.л. сол
* 2 с.л. зехтин
* 450 г брашно (+- 1-2 с.л. при разточване)
* 1 ч.л. суха мая

За пълнеж:
* 30 г краве масло
* 1-2 с.л. зехтин
* 2 скилидки чесън
* 1 домат (300 г)
* 1 зелена чушка/пиперка
* 1 червена чушка/пиперка
* 150 г моцарела
* 100 г кашкавал
* риган
* черен пипер

Тестото може да се замеси в хлебопекарна на програма тесто и да се остави да втаса в нея.
Ако нямате хлебопекарна - маята се разтваря във водата, добавя се мазнината. Солта се смесва с брашното, на порции се добавя към течната смес и се замесва тесто. Слага се в купа, покрива се с фолио за свежо съхранение и се оставя да втаса.

Чушките се нарязват на ивици, а чесънът на ситно. В тиган се добавят маслото и зехтина, задушават че чушките с чесъна, докато малко омекнат. Добавя се обелен и нарязан на кубчета домат. Подправя се със сол, черен пипер и риган и сместа се оставя на слаб огън, докато се изпари водата и омекнат зеленчуците. Оставя се да се охлади.

Тестото се разделя на 3 части. Всяка се разточва на кръг. Поставя се в единия край кашкавал нарязан на ленти, накъсана моцарела и 1/3 от плънката, като се избягва течният сос. Сгъва се на полумесец и се притиска, да не се разтвори, или се усуква от мястото на прегъване от единия до другия край, като леко се притиска.
Преместват се в тава покрита с хартия за печене и по желание се поръсват със зехтин.

Пекат се в загрята на 220 градуса фурна, на средна скара, за около 15 минути, да хванат хубава и хрупкава коричка.
По желание може да се сервират леко полети със соса от пълнежа.

Каноли с кафе и шоколад

За тестото:
* 160-170 г брашно
* 1/2 ч.л. разтворимо кафе
* 1/4 ч.л. сол
* 30 г масло
* 2 с.л. захар
* 50 мл кафе еспресо
* 20 мл кафе ликьор
* 1 и 1/2 с.л. винен оцет
* 1 жълтък

* белтък за слепване
* олио за пържене

Крем:
* 250 г рикота
* 200 мл млечна сметана
* 50 г тъмен шоколад
* 4-5 с.л. пудра захар
* 1 ванилена захар

За украса:
* 50 г тъмен шоколад с минимум 50% какао
* 20 мл прясно мляко
* разтворимо кафе
* какао

За тестото: брашното, разтворимото кафе и солта се смесват в купа и се разбъркват. Добавя се маслото и сместа се размесва с ръце, да стане на трохи. Добавят се оцетът, жълтъка и кафето смесено с кафе ликьора и с разтворената захар в него и се замесва тесто. Увива се в свежо фолио и се оставя да престои час в хладилник.
Тестото се разточва на много тънко върху поръсен с брашно плот. С чаша или формичка се изрязват кръгчета, които също леко се разточват, увиват се върху намаслени тръбички за каноли или формички направени от фолио, слепват се с белтък, за да не се разтворят и се пържат в маслена баня.
Изваждат се, отделят се от формичките и се оставят да се охладят напълно.

За крема: Млечната сметана се разбива с ванилена захар и пудра захар. Добавя се рикотата и се разбива за секунди, колкото да се споят съставките. Добавя се скълцан на ситно шоколад.
Кремът се шприцова в канолите непосредствено преди сервиране, за да останат хрупкави канолите. По желание се топват в разтопен с прясно мляко шоколад, поръсват се в двата края с малко разтворимо кафе или нарязан на ситно шоколад, а отгоре с какао.

Моите каноли напълних отрано и черупките пак останаха хрупкави, но е хубаво да се пълнят непосредствено преди консумация.
Макар и предварително напълнени и охладени, на мен ми харесаха точно след охлаждане и спояване.

Идеята е взаимствана от този сайт: http://www.cookingclassy.com/cannoli/

Пиле по провансалски

Много вкусно ястие. Тази вечер за първи път приготвих, а рецептата е от кулинарна енциклопедия.
Може да се направи с пилешки бутчета, с пилешко филе, а аз заложих на крехките пилешки бон филенца. Ястието стана много бързо. Приготвих непосредствено преди вечеря.
Пастата за гарнитура не е задължителна и може да гарнирате по ваш вкус.

За 3 порции:
* 500 г пилешки бон филенца
* 250 г гъби (нарязани на филийки)
* 1 средно голяма глава лук (нарязана на полумесеци
* 1 с.л. шарена сол
* 1/2 ч.л. черен пипер
* 1/2 ч.л. червен пипер
* сол на вкус
* 50 мл зехтин или олио
* 120 мл бяло сухо вино

* 2 домата/бланширани, обелени и нарязани на кубчета
* няколко стръка магданоз, нарязан на ситно

Пилешките бон филета се подправят с шарена сол, червен пипер, черен пипер и малко сол и се пържат в загрятата мазнина по 3-4 минути от всяка страна.
Изваждат се в отделен съд.
В същата мазнина се задушава лукът, добавят се гъбите и се задушават 3-4 минути. Връща се пилешкото в тигана, добавя се виното да кипне, намалява се силата на огъня, похлупва се ястието с капак и се готви около 10 минути.
Преди сервиране се поръсва с доматите и магданоз.

Сервира се по желание с паста.
В случая пастата за 3 порции е 150 грама, сварена в подсолена вода и отцедена.
В тигана в който приготвих ястието, без да го мия, добавих лъжица, две зехтин, запържих половината от нарязаните на кубчета домати за кратко, добавих пастата, разбърках, поръсих със сол, черен пипер и магданоз и сервирах като гарнитура към основното.
Пастата няма нужда от много подправки, тъй като месото е с чудесен и отличаващ се вкус заради шарената сол,а  и не само, и е достатъчно пастата да е само леко подчертана с основни подправки.