Сок/нектар от нектарини

Гледам снимки в кулинарните групи и някои блогове на сиропи, нектари... сетих се за едновремешните, ония които продаваха в бирени бутилки. Любимите нектари от праскови и кайсии.
Между другото съвсем наскоро видях до нас в един магазин, че все още продават нектар в бирена бутилка. Не съм се заглеждала коя фирма ги произвежда, цената не беше висока, но не си взех да опитам. Литър от този нектар идва по-евтино от кутия натурален сок, и то доста по-евтино.

Попитах чичо Google и се спрях на първата рецепта, която ми попадна за нектар ето тук: Как да си направим домашен нектар Исках просто да видя в какво съотношение се слага плод-вода-захар. В крайна сметка си го направих по мой вкус и го разредих доста. Сладък е, ще носи и на допълнително разреждане с вода и лед. Затова може би е по-правилно да кажа, че направих сок, а не нектар, но за някои хора може да е достатъчно гъсто, за да се нарече нектар.

Пропорциите които използвах са:
* 1 кг нектарини (след почистването на костилките и кората останаха 600 г)
* 350 г захар
* 1,250 мл вода

Водата и захарта се слагат да заврат на котлона. Сместа се оставя да ври 3-4 мин.
Добавят се обелените и нарязани на четвъртинки плодове (кайсии, нектарини, праскови) и сместа се оставя да ври 5 мин. Пасира се и е готова за консумация след като се охлади.
Доста сладко се получи и може да се разреди или да се намали захарта в рецептата. На мен така ми е идеално, защото ще си го разреждам с повече лед.

Ако искате да затворите нектара/сока в бутилки, то още докато е горещ се налива в бутилки с капачки на винт и се стерилизира за 15 мин (поне така пише в източника който съм посочила).

Сироп от цветовете на дървесен бъз и сироп от плодовете на тревист бъз/бъзак

Всяка година есента свекърва ми приготвя сироп от плодовете на тревистия бъзак, а всяка пролет прави сироп от цветовете на дървесния бъз. Сиропът е мощен имуностимулатор и се приема всекидневно за лечение и превенция на различни заболявания.
Цветовете на дървсения бъз имат антибактериални и общоукрепващи здравето свойства.
Влияят добре при спазматична кашлица, пневмония, дори и при астма и ушни инфекции, стимулират сърдечната дейност и заедно с други билки спомагат за понижаване на високото кръвно налягане.

Ароматът на бъз има релаксиращо действие, успокоява нервите и депресивни състояния, влияе добре при безсъние. Тоник, сироп, чай, каквото и да изберете за вътрешно приложение ще доведе до прочистване, енергичност, баланс и възстановяване на енергиите в тялото.

Плодовете на тревистия бъз са мощен имуностимулатор, имуномодулатор, имат антираково действие, противовирусно въздействие и укрепват сърдечно-съдовата система.
Пресните плодове се използват в профилактиката и лечението на хепатит и язвена болест, при невралгии, ревматизъм, възпаление на пикочния мехур и бъбреците, високо кръвно налягане, хемороиди., възпаления на очите, кожни възпаления и изгаряния, диабет и т.н.
Бъзови плодчета в мед са прекрасно имуностимулиращо средство! Много добро действие оказват при простуда, хрема, ангина, кашлица, влияе благотворно на отделителната система. Богатството на антоцианинови съединения, пектин и целулоза обуславя силния антиоксидантен ефект на черния бъз и ролята му в извличането на тежки метали и радиоактивни изотопи от организма. Чудодейните черни “топчета” в свежо състояние сега или сушени през зимата са едно от най-добрите природни средства при лечение на анемии.

В интернет има различни рецепти за приготвяне на сироп от черен бъз или бъзак, мармалади, вино. Има и различни спорове, от кой бъз се прави сироп - от плодовете на дървесния бъз или от плодовете на тревистия/храстовиден - бъзак. Различни са и пропорциите плод:захар/мед. Едни оставят сиропа на слънце, за да ферментира, други го оставят на тъмно в стъклен съд. При някои сместа престоява 10-15 дена, при други 40 дена и т.н.

Да кажа и аз какво знам за черния бъз и бъзака от личен опит, понеже вече и аз правя сироп.
Аз знам само за сироп от тревистия/храстовидния черен бъз, който се нарича бъзак, препоръчван от билкарите като мощен имуностимулатор. От него се правят сиропи, мармалади, чай, изсушават се плодовете и се приемат за лечение (майка ми хапваше по 1-2 сушени плодчета заради диабета). Свекърва ми е давала на синовете си като са били малки от този сироп. И сега пием, но много рядко. Зимата с цел лечение на простудни заболявания по 1 с.л. дневно, разтворена в чаша вода, а за малки деца дозата е наполовина. Това го пиша, понеже се споменава, че във високи дози е отровен. Пили сме разтворен сироп в голямо количество и не съм имала проблеми.
Отровни били зелените плодчета.

Относно дозите плод-захар. Не измерваме с точност плода да е равен на захарта - понеже и това съм чела напоследък. Правя сиропа както ми е казала свекърва ми. Така си направи и майка ми сироп и пиха с баща ми.

Сироп от черен тревист бъзак

В 3 литров стъклен буркан слагам около 2 пръста измит узрял плод от черен бъз, отгоре около 2 пръста захар, пак плод, пак захар и така до средата на буркана или 5 пръста надолу от гърлото на буркана. Най-отгоре е обилно посипано със захар, покрива се с марля (ние слагаме капачка за буркани). Оставяме на хладно и тъмно място за 40 дена (чела съм, че някои го държат 10-15-20 дена, но вероятно зависи и от топлината в помещението, в което престоява сместа и дали се получава ферментация). Сиропът който ние правим не ферментира! Според годините опит на свекърва ми и нейната свекърва, сиропът не трябва да ферментира/да киселее и не трябва да се бърка. За тях този сироп не е годен за пиене. Затова трябва да се държи на хладно ( в нашия случай в маза). След това се прецежда през марля, като се внимава да не попадне плодче в сиропа, слага се в тъмни стъклени бутилки и се съхранява най-често в хладилник. Не всичкия си сироп съхраняваме с хладилник, а само бутилката която в момента консумираме. Останалият сироп си стои на хладно в мазата. Не се разваля. Имаме и 2-3 годишен сироп, който е годен за консумация и не е развален - без да е стерилизиран.

Черните плодове на бъзака бера с ръкавици и събирам само плодчетата, но може да откъснете на стръкове и след това да ороните с помощта на вилица.

Дървесният вид бъз, от който също се прави сироп, се води също имуностимулатор. Наименованието му е Свирчовина. Пролетно време се берат цветовете на дървесния вид, които са бели. Изглеждат така:

Есента узряват и плодовете на дървесния вид, които на вид са като тези на тревистия вид и изглеждат така:

От тези плодове на дървесния вид бъз също се приготвя сироп, но ние сме правили само сироп от плодовете на тревистия/храстовиден бъзак. Обърнете внимание, как снопчето с плодове виси надолу, а на тревистия бъзак е нагоре.


Ето малко снимки от мястото на събитието с обяснения 

Черен бъз/бъзак/ - храстовиден/тревист

От плодовете на този бъзак ние правим сироп за имунната система. Плодовете са черни. Берат се септември месец, като се внимава да не попадат неузрели зелени плодчета. От цветовете на този бъзак ние не правим сироп пролетта, но може да намерите рецепти за тяхно приложение при различни заболявания. 

Цветовете на храстовидния/тревист черен бъзак(по-малко кичести от дървесния) и неузрелите плодове изглеждат така:

Узрелите плодове на черния храстовиден/тревист бъзак изглеждат така:

Дървесен бъз/ Свирчовина

И сега за дървесния вид бъз. От цветове му правим сироп пролетта (бели са на цвят цветчетата), но от черните му плодове есента не правим сироп - поне ние вкъщи, но много хора приготвят сироп именно от плодовете на дървесния бъз. Дървото от което берем цветове изглежда така:

Малко дърво

Голямо дърво

Понякога, когато са много дървета на място изглежда като големи храсти.

Цветовете от които правим сироп изглеждат така:

Есента като узреят плодовете изглеждат така:

Както казах, от дървесния вид (бъз/свирчовина) ползваме само цветовете пролетта и правим сироп от тях (става жълт на цвят), а от тревистия/храстовиден вид бъзак ползваме само плодовете и правим сироп есента от тях (става тъмно лилав на цвят). Много хора правят сиропа от плодовете на дървесния вид бъз/свирчовина.
И двете растения имат почти еднакъв цвят и плод.

По-късно ще публикувам и рецептата за сироп от цветовете на дървесния бъз/свирчовина.

Сироп от цветовете на дървесен бъз - Свирчовина

20 броя големи цветове от дървесен бъз се заливат с 2 литра вода и се оставят да киснат 24 часа. След това сместа се прецежда и се добавя на 1 литър течност - 1 кг захар и 2 броя нарязани лимони. Сместа се бърка (без да се подгрява) до разтопяване на захарта. Лимоните се изстискват в течността и сместа се налива в стъклени бутилки. Съхранява се без да се стерилизира на хладно място (може и извън хладилник - ние съхраняваме в килер). Бутилките ни са с капачки на винт. При дълго престояване на сиропа, понякога отгоре се образува тапа, която лесно се маха с прецеждане преди консумация.
При консумация сиропът се разрежда с вода и лимонов сок или се добавят резени лимон на вкус.
Излизат около 3-4 литра концентриран сироп.


Източник:
24chasa.bg

Сироп от вишневи листа

 

Като няма плод тази година, направихме сироп от листата на вишната.

От тази доза направих 4 бурканчета по 200 мл концентриран сироп. Едно бурканче е достатъчно за 3 литра разреден сироп.

 * 240-260 г вишневи листа

* 1 л вода

* 1 кг захар

* 2 к.л. лимонена киселина

* 240-260 г вишневи листа се заливат с 1 литър вода и се варят около 10 мин. Сместа се запарва за 25-30 мин.
* Прецежда се, добавя се 1 килограм захар и сиропът се вари до сгъстяване.
* Добавят се 2 к.л. лимонена киселина, вари се още 4-5 мин.
* Сиропът се налива в затоплени бутилки или бурканчета и се стерилизира 5 мин.

Лимонада с шизандра (китайски лимонник)

Известен от древни времена, китайският лимонник има уникален химичен състав и това се отнася до почти всички части на растението-едногодишни клонки и кората им, листа и корени и преди всичко, разбира се – плодове и семена. Не случайно този вид е включен в списъка на десетте най-ценни растения в света. Китайските лекари и тибетските лами отнасяли лимонника към лекарствените  растения от първа категория.
Плодовете са богати с органични киселини-лимонена (10.94%), яблъчна (7.6%), винена (около 0.8%),  янтърна и др., което определя и киселичкия им вкус.
Значително съдържание на аскорбинова киселина (витамин C), достигащо в сушените плодове до 250-360 мг %, а  според някои автори и до 500-580 мг % .  Съдържат още неголеми количества захари, в свежи плодове до 1.5 %, а в изсушените-16%; биофлавоноиди, каротиноиди, сапонини, пектин (около 4%), танини и багрилни вещества (около 0.15%), съединения с P-витаминно действие, етерично масло. Натуралния сок от плодовете на лимонника съдържа: сухо вещество-11.7-12.9%; киселини-5.2-9.8%; пектин-0.15%; захари 0.7-2%; танини и багрилни вещества -0.11-0.35% и около 0.03% токоферол (витамин Е). Листата, летораслите и корените също са много ценни. Например в листата 

съдържанието на витамин C  е пет пъти повече от това в плодовете. Сравнително високо е и масленото съдържание –в листата -0.8%, в кората 0.6%, докато в плодовата кожица и плодовото месо е само 0.1-0.3%. Минералните вещества са представени от солите на калция, желязото, мангана, фосфора и на редица микроелементи в това число кобалт, никел и мед.
Почти всички части на растението съдържат етерично масло –кората (0.6-1.21%), стъблата (0.2-0.7%), но най- много семената. Чрез пресоването им се получава 33.8% обикновено тлъсто масло и от 1.6 до 1.9% етерично масло  с подчертано траен аромат на лимон. В състава на първото влизат глицериди на линоленовата, олеинова и други мастни киселини, допълнени от токофероли (витамин Е). В семената се съдържат известни количества белтъчни вещества. В корените и кората на младите леторасти е установено наличието на хинин.
При продължителни изследвания проведени в Англия, Русия, САЩ, Швеция и на други страни е установено, че в плодовете на шизандрата се съдържат съединения, които не са витамини , не са ензими или минерални соли. Нарекли ги адаптогени , а по- късно лигнани(лигналити), т.е.жизнено важна субстанция, която не само подобрява, а удължава живота на човека. Шизандринът е основна съставка на тази група съединения и се представя с относително стабилно съдържание около 1.1%,  като варира от 0.75 до 1.86% (в 1.25 г суха дрога се съдържа 20 мг лигнани).
Съдържанието на шизандрин и сходните му съединения обуславят основните фармакологични (лечебни) свойства на китайския лимонник.

 

Лечебни свойства
Обобщените изследвания показват, че лимонника има широк спектър на въздействие върху организма на човека, но преди всичко като природен адаптоген и  стимулатор на централната нервна система. Препаратите, получени главно от семената, премахват умората, сънливостта, лошото настроение, помагат при депресивни състояния; повишават работоспособността и не само физическата, а преди всичко активират дейността на мозъчните клетки; подобряват познавателните способности, като подпомагат усвояването на сложни знания; при възрастни хора поддържат паметта в активно състояние. Тонизиращото, освежаващо и стимулиращо действие на лимонника е особено ясно изразено при напрегната умствена работа или такава, която изисква максимално съсредоточаване на вниманието и бързо вземане на важни решения. В тези случай много важно е, че неговото тонизиращо действие не е съпроводено с изтощаване на нервните клетки.
Установено е положителното  влияние на препаратите от шизандра върху работата на сърцето и сърдечно –съдовата система, върху обмяната на веществата и състава на кръвта в тази посока се действа за удължаване на живота , главно чрез задържане процесите не стареене.Засилват тонуса на сърцето и сърдечните съкращения, като увеличават амплитудата им. Препаратите от лимонника имат защитен ефект върху тъканите на сърцето, увредени от продължително приемане на лекарства. Препоръчват се също и като стимулиращо средство при сърдечни заболявания от функционален характер и отслабено дишане. Добре се повлияват и болните от астма. При хипотонии артериалното налягане се повишава. Имат стимулиращо въздействие върху имунната система, като осигуряват и устойчивост към пораженията, които нанасят болестите, заедно с ускоряване на възстановителните процеси. При пневмонии успокояват нощното изпотяване и намаляват отделянето на секрети от белите дробове, а след  хепатит стимулират възстановяването на чернодробните клетки. Изграждат в организма поносимост към стрес-физиологичен и психологичен, както и към действието на слаби отрови. Потискат процесите на затлъстяване. Китайският лимонник противодейства на уврежданията настъпили в следствие на консумация на повече алкохол, захар, кафе. Предпазва от усложнения при захарен диабет и може да спомогне при лечение на леки форми. Има и защитен ефект срещу токсични вещества-радиоактивно замърсяване и рентгенова радиация, химични отрови , запрашаване. Поддържа силите при тежко и продължително натоварване, като чрез индиректно въздействие върху целия организъм му помага да мобилизира силите си и да се справи  без увреждания.
Особен интерес представлява способността на плодовете да усилват чувствителността на периферното и централното зрение, ускоряват привикването на очите към тъмнина, подобряват нощното зрение. Помагат и на хора с късогледство. Препоръчват се за профилактика при зрителна умора следствие продължителна
работа пред екрани или при работа изискваща постоянно различаване на цветовете. Лимонникът повишава устойчивостта на организма на кислороден глад. Това го прави подходящ при условията на понижено атмосферно налягане и при всички случай на помещения , в които съдържанието на кислород е понижено. За лечебни цели се използват листа, леторасти, плодове и семена. Листата се събират в началото до средата на лятото, плодовете – при узряване , леторастите – след листопада, късно есен или рано напролет преди набъбване на пъпките. Най-често се използват сушените плодове.

Използване
В източните страни лимонникът се използва най вече от здрави хора за поддържане на работоспособността  за по-дълго време, за спадане на напрежението, за поддържане на телесното тегло в оптимални граници.  А също така предпазва човека от  енергията на завистта, злобата и агресията. Засилва енергията и привлекателността на човека. Това е аромата на късмета и успеха.
Всеки може сам да установи оптималната доза за своя организъм. Това се прави чрез пробни дози, като се знае, че ефектът може да се очаква 30-40 минути след приема и че продължава 4-6 часа. Ако лимонникът се употребява разумно и през устата, той много рядко ще даде странични явления.

Източник:  http://www.zeleno.bg/bg

Лимонада с шизандра

 * 15 пресни листенца шизандра

* сокът и кората на 1 лимон

* мед на вкус - 5-6 с.л.

 Листенцата се варят в литър вода за 10 мин. Оставят се да се запарят за 30 мин. Сместа се прецежда и охлажда, добавя се сокът и настъргана кора от един лимон и лимонадата се сервира с лед, лимонови резени и листенца шизандра.

Лимонада с лофант

За полезната билка лофант писах повече в тази публикация: Домашен сладолед с лофант
Сега идва ред на лимонадата с лофант. Вкусна, освежаваща, идеална за летните жеги.

Първоначално правех лимонадата по рецептата за сорбе на Пепи тук: Сорбе с лофант и след това разреждах полученото количество с вода, до 3 литра лимонада. Сега вече я правя с по-малко лофант.

Рецепта:
* 150 броя пресни листа от лофант (големите листа достигат до 10 см дължина)
* 1 литър вода
* сокът и кората на 1 лимон (може и повече, въпрос на вкус)
* мед - отново на вкус (ако е захаросан, добавям 5-6 с.л. с връх, а ако е течен, слагам повече)
* доливам вода до общо количество 3 литра лимонада


* Измитите листа на лофанта сварявам в 1 литър вода за 5 мин, оставям да се запарят за 30 мин.
* Прецеждам сместа и изчаквам леко да се охлади
* Добавям сокът на 1 лимон и настъргана кора от лимон
* Добавям мед на вкус и разреждам с вода до общо 3 литра лимонада
* Охлаждам и сервирам