Мочи понички/ Mochi donuts

Рецепта от японската кухня. Много вкусни понички се получават, много ароматни, с хрупкава коричка и дъвчаща вътрешност. Аз направо се влюбих в тях.

Разликата с другите понички е, че се правят с оризово брашно, но сортът ориз е сладникъв. Има такъв ориз, на който казват Мочико и е подходящ за приготвяне на десертът Мочи, а също и за тези понички, но може да се направи и с други видове оризово брашно, което е подходящо за десерти. Може да проверите в магазини, в които продават азиатски храни и подправки.

Тестото за поничките се приготвя много лесно. Смесват се всички съставки, заливат се с вряла вода, разбърква се сместа и престоява час, преди да се изпържат поничките.

На пръв поглед съставките не са много, но количеството понички на топчета излиза много. Близо 100 броя. Пак зависи от големината, с която ги оформите, но да се знае, че макар и да изглеждат много като брой, то не пълнят някаква голяма купа чак и се ядат като семки. Изчезват много бързо и не са така натежаващи на стомаха, като тези с бяло брашно.

Относно оформянето - от тестото може да се оформят по 8 малки топчета, които да се подредят във формата на ринг върху изрезки хартия за печене. Последващо с хартията се слагат да се пържат в маслена баня, като след 2-3 минути хартията се отлепва и поничката се обръща и от другата страна да се изпържи. Изваждат се, оставят се да се отцедят и може да се потопят в шоколадова или захарна глазура, а последващо и да се украсят. Цялото това упражнение е много пипкаво, уверявам. Може да поизгорите ръцете, да имате трудност при отлепването на поничките и за мен лично не си струва.

Затова пък намерих по-лесна опция, а тя е именно да се оформят на топчета с ръка и веднага да се пускат в загрятата мазнина и да се изпържат до златисто. Последващо се изваждат горещи и се поставят директно в купа с кристална захар, да полепне по тях. След това се прехвърлят в сервизна чиния. Така са направо идеални!

Не се оформят предварително. Оформянето е непосредствено преди всяка доза за пържене. Стават бързо. Не се пържат по много, тъй като се гонят в съда и се слепват. Може да пуснете едното топче в единия край, другото в другия, но те се намират и се слепват. Не че и на малки дози не се слепват, ама по-лесно се отделят с решетъчната лъжица. Аз пържих по около 15 броя наведнъж.

Източник на моите мочита тук: https://www.tastemade.com/recipes/mochi-doughnuts

Тук може да видите още един вариант с добавено яйце към тестото: https://keepingitrelle.com/mochi-donuts-recipe/

Тук може да видите и лесното оформление на поничките: https://izzycooking.com/mochi-donuts/

Мочи понички/ Mochi donuts

Рецепта:

За тестото:

* 300 г оризово брашно за десерти

* 90 г кристална захар

* 10 г бакпулвер

* 1/2 ч.л. сол

* 20 г разтопено краве масло

* 1 ч.л. течна есенция ванилия

* 220 мл гореща вода

* олио за пържене (500 мл)

* 1 ч.ч. захар за овалване на поничките

В купа се смесват всички съставки за тестото, отгоре се заливат с гореща вода и се разбърква сместа с лъжица до еднородна смес. Полученото тесто се оставя в купата, покрива се отгоре с фолио за свежо съхранение и се оставя да престои 1 час, докато се охлади.

Загрява се мазнината в малък съд (тенджерка). Нека огънят да е умерен, да не прегаря мазнината и да не почерняват поничките. От тестото се откъсва с пръсти и се оформят малки топчета, които се пускат в сгорещеното олио. Пържат се по 10-15 броя наведнъж, докато станат златисти. При нужда, ако залепват при пържене, просто леко се разделят с решетъчна лъжица. При самото оформяне на топчетата тестото не трябва да полепва. Ако полепва, добавете много малко оризово брашно (1 лъжица) към сместа и омесете набързо тестото в купата с ръце. Може да полепва съвсем леко на пръстите, но не и в дланите, когато оформяте топчето.

Не ги правете предварително, защото може да се разливат, залепват. Оформяйте и пускайте веднага в горещата мазнина. Става лесно и бързо.

Относно големината на топчетата - на око е работата, но не са големи. По-малки са от орех. Да кажем колкото джанка, колкото малки чери доматчета... нещо такова.

Изпържват се, изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се слагат в купа, в която сте добавили 1 чаена чаша кристална захар. Овалват се в захарта, с помощта на лъжица, да полепне тук-там захар по тях.

И така, приготвяте топче по топче, пускате в олиото - 10-15 броя, изпържват се, изваждат се и пак слагате в захарта. Докато едните се пържат вадите тези от захарта и подреждате в купа, чиния- каквото решите.

Може да ги поръсите с пудра захар, но на мен с кристална ми харесват повече.

Идеални са за хапване с някакво сладко. Е, може и без него. На който както му харесва.

Subuta - свинско в сладко-кисел сос

Мнозина обичат ястия от китайската кухня приготвени в сладко- кисел сос. Наред с пилешкото в сладко - кисел сос, свинското е не по-малко популярно и в днешната публикация пускам рецепта за японската версия на ястието, която се нарича Subuta и се приготвя сравнително бързо. Все пак зависи какво месо се използва.

Ако за рецептата се ползва по-сухото контрафиле, то ястието се приготвя бързо, но ако решите да използвате свинска плешка, или врат, добра идея е месото да се нареже на хапки, да се свари поне за 30 минути, след което да се оваля в нишесте и да се изпържи. И по двата начина се получава много вкусно.

Имам заместители на някои съставки. Не ми се искаше за едно ястие да издирвам саке или мирин.

Рецептата съм си запаметила от този блог, още покрай футболното предизвикателство. Има и други вкусотии, та разгледайте. Има и видео рецепта:

https://www.japanesecooking101.com/subuta-sweet-and-sour-pork-recipe/

Ето и още една версия. Сходни са. Тук-там количества се разминават. https://sudachirecipes.com/sweet-and-sour-pork/

Аз лично си умножих по 5 съставките в рецептата, защото трябваше да нахраня 5 човека. Тоест - 1,5 кг месо и всички останали съставки горе-долу умножих по 5. Малко надцених хората с яденето, защото имах и салата и китайски пържен хляб, и ми остана и за следващия ден от ястието. Та преценете сами, според това колко похапвате и дали ще има странични неща за ядене.

Subuta - свинско в сладко-кисел сос

Предупреждавам, че от това количество излиза един УОК тиган 28 см пълен. За 5 човека ни дойде множко, но имаше и странични неща- Пържени китайски хлебчета /между другото - опитайте ги към ястието/, салата зеле с моркови и сусам... и супа. Иначе можеше и да се справим.

Намалете си пропорциите, ако желаете по-малко порции. Или вижте в линковете рецептите.

Рецепта:

1,5 кг свинско контрафиле

2 ч.л. сол

5 с.л. бяло вино

2 средно големи глави лук

3 моркова

3 зелени пиперки

1 консерва ананас /отцеден от сока и нарязан на кубчета/- може и да го пропуснете, ако не обичате ананас

2-3 с.л. царевично нишесте

олио за пържене

Сладко-кисел сос

10 супени лъжици соев сос лек (ако е тъмен, намалете количеството наполовина)

10 супени лъжици кетчуп

15 супени лъжици захар

20 супени лъжици оризов оцет/ или обикновен ябълков оцет/

3 с.л. зехтин или сусамово олио (може и слънчогледово)

5 с.л. царевично нишесте (да не са с връх- долу-горе малко над равната част)

600 мл вода

И от мен добавка 1 ч.л. прясно смлян черен пипер

Сусам за поръсване

Нарязани пера зелен лук за поръсване

Нарежете свинското месо на кубчета (около 4 см). В купа смесете месото, солта и виното. Оставете да престои 10 минути.

Нарежете пипера на едри парчета. Морковът на по-тънки филийки, а лукът срежете на четири и после отделете слоевете. Нарежете ананасите на хапки.

Загрейте 3 пръста олио в тиган (аз пържих в по-малко). Запържете зеленчуците по отделно, но за кратко време. За по максимум 1 минута се запържва лука, изважда се в чиния, следват пиперките, изваждат се и след това морковите за минута. Трябва да е хубаво загрята мазнината и да се пържат. Не се притеснявайте, че няма да са сготвени. Последващо омекват в ястието, но и остават съвсем леко хрупкави и не се разкашкват. 

Оваляйте хапките свинско месо в царевично нишесте и изпържете до златисто от всички страни и извадете в чиния.

Смесете всички съставки за соса в купа и разбъркайте, да се разтвори нишестето. Изсипете сместа в тиган и загрейте, докато се сгъсти. Върнете при соса месото и зеленчуците и разбъркайте. Добавете ананаса и разбъркайте отново. Ястието е готово.

Сервирайте ястието топло, по желание поръсено с пера зелен лук и сусам.

Забележка:Ако решите да ползвате като мен плешка, или врат, нарежете на хапки месото и сварете за около 30 минути (от момента на завиране на водата), преди да пържите. Свареното месо отцедете и подправете със сол и смлян черен пипер, и пропуснете виното. Него може да го сложите към сладко-киселия сос. После оваляйте месото в царевичното нишесте и изпържете в тигана с мазнината до златисто. Получава се екстра. Хем не се разпада в самото ястие после, хем е идеално сварено.

Tonteki/ Свинска пържола с чесново-кафяв сос

Tonteki

Тонтеки буквално значи- свинска пържола, а добавката към нея е пикантен кафяво-чеснов сос. Много вкусно, много лесно за приготвяне ястие, което след забързания ден днес и късното прибиране вкъщи, ми дойде идеално за вечеря, без много суетене в кухнята. Бях планирала ястието, затова си подготвих месото, а когато се прибрах имах вкусна вечеря за по-малко от 30 минути.

Интересното около ястието е, че е създадено през 60-те години в Япония, в град Йокаичи, но от собственик на китайски ресторант, с цел първо да задоволи физически трудещите се работници в индустриалния град, но бързо печели популярност и сред други хора и се предлага в много ресторанти вече в Япония, с разновидност на кафявия сос.

Съставките са прости. Свинска пържола, няколко соса, сол и пипер и става чудесно ястие за бърз обяд или вечеря. Аз със сигурност ще го приготвям често. Особено ако нямам много време за кухнята.

Tonteki- Свинска пържола с чесново-кяфяв сос

Източник на рецептата тук: https://www.japanesecooking101.com/tonteki-recipe/

За 3 порции:

3 свински пържоли овкусени със сол и черен пипер

2-3 с.л. растителна мазнина за пържене на пържолите

1 глава чесън

За соса:

3 с.л. кетчуп

3 с.л. соев сос

3 с.л. уорчестър сос

3 с.л. равни мед

3 с.л. вода

Чесънът се обелва и скилидките се запържват до леко кафяв цвят. Изваждат се от мазнината.

В мазнината се запържват пържолите от двете страни за по около 7 минути ако са дебели, а ако са по-тънки намалете времето на около 3 минути от страна.

Изваждат се и мазнината се отстранява от тигана, без да се измива.

Всички съставки за соса се смесват и разбъркват. Изсипват се в тигана и сместа се загрява и разбърква за около 3-4 минути, докато съвсем леко се сгъсти.

Пържолите се сервират нарязани и поляти с по 2-3 с.л. от соса и скилидки чесън.

За гарнитура е подходяща свежа салата - примерно от зеле.

Японски сладки - Мочи/ Mochi

На пръв поглед нищо особено. Даже човек се съмнява, дали е вкусно това изобщо. 

Първата ми среща с Мочи беше може би преди 2 години, когато попаднах на клипове за приготвянето на десерта. Признавам си, не звучеше никак вкусно. А и се чудех що е това пандан и как така бъркат оризово брашно с вода и това нещо е вкусeн десерт, с някакви си странни пълнежи като паста от червен боб.

Но дойде време, в което получих като подарък от приятелка няколко азиатски продукта, сред които имаше и кутия с мочи, с вкус на пандан и кокос. Първоначално не бях много впечатлена. Десертът не е от тези, които когато отхапеш и обръщаш бялото на окото в блаженство, но определено беше интересен. И някак неусетно за мен ме завладя желанието да приготвя някога този десерт. 

Нямах нито един от нужните продукти - ориз Мочико / Mochiko- сорт ориз, който леко сладни и е лепкав. Кръстен Мочико, точно защото е подходящ за Мочи. Иначе има различни видове сладнящ и лепкав ориз. Но на много места твърдяха, че с Мочико се получават нещата, а с други видове не е същото. Както и да е. И с днешна дата Мочико в България не намерих. Но пък вчера приятелка ми подари пакет оризово брашно за сладкарски цели. Точно от този лепкав и сладнящ сорт ориз, та ще има нов опит.

Иначе готово Мочи може да се купи и то с най-различни вкусове.

Намерих различни източници, в които се твърдеше, че може да се направи десерта и със заместители. Знаех че няма да е същото, но все пак реших да опитам с два от три заместителя, с които ми се строи най-удачно да бъде направено Мочи. Трите заместителя са: оризово брашно обикновено+ захар (ако е със сладнящо лепкаво пак ще се получи); с кокосово брашно и последно с царевично нишесте. Последната опция твърдо отпадна, защото ми е ясно какво се получава с царевично брашно. Получава се същото като Baslogh - иранските бонбони, които са качени в блога тук: Персийски бонбони с розова вода и кокос. Да, като дъвчаща консистенция се получава долу-горе, но не е същото.

Не се получиха същите като вкус и с оризово и кокосово брашно, но все пак си е вид Мочи. Трудоемка рецепта. Не се подвеждайте по клипчета, че се прави за 5-10 минути. Може би с Мочико ориз ще се получи, но пак си има доста работа, ако ще се прави както трябва. Но със заместители си е яко бъркане.

Иначе майстори в Япония са показвали как се прави и тестото буквално се бие с чукове и се меси много, докато добие нужната консистенция за десерта. А тя е много нежна, вкусна. Мочи не се втвърдява, но е и хубаво да се яде прясно и има си начини на съхранение. Първо се вари на пара ориза, после се стрива на паста, смесва се с вкусове, понякога и със захар, после започва месене и биене. След това влиза в машини, които дозират топки с различни вкусове. Или вече ръчно ако се прави (много е горещо) се добавя пълнеж.

Типични за Япония са цветовете в бяло, розово и зелено. Може да се оваля в кокос, сусам, но най-често се оставя оваляно в царевично нишесте и стои едно безлично, белезникаво с тях. Когато посегнете да вземете Мочи е меко, буквално ви потъват пръстите, а при отхапване се смачква цялото и е много нежно и мекичко. 

Ще сложа източник за рецептата с ориз Мочико. Тези посочени със заместители също. Но съветвам да се опита само ако можете да намерите нужния ориз. Или поне от сорта който е лепкав и сладнящ.

1 чаша Mochiko (брашно от сладък ориз или брашно Mochi) (160 г)

3/4 чаша вода (180 мл)

1 чаша захар (200 г)

царевично нишесте

Пълнежът е по желание. Моите пълнежи са:

За червеното Мочи - 50 г бял шоколад, 20 мл сметана, 10 г масло, 3-4 с.л. малиново сладко, 2-3 с.л. кокос. Шоколадът се смесва с маслото и сметаната и се загрява, докато се разтопи. Сваля се от котлона и се добавят кокосовите стърготини и сладкото. Сместа се разбърква и се оставя кокосът да поеме течността, за да може последващо да се оформят топчета, като бонбони, които да се сложат като пълнеж в мочито.

За зеленото мочи - бял шоколад, масло, сметана, мента сироп Монин, кокосови стърготини

За бялото мочи - бял шоколад, сметана, масло, кокосови стърготини, бадеми

Инструкции:

Смесете ориза и водата в стъклена (или друга термоустойчива) купа и разбъркайте добре. Добавете още малко вода, ако е твърде сухо, по 1 супена лъжица наведнъж.

Запарете тестото сместа (оставяйки тестото в купата) в уред за готвене на пара за 20 минути. Понеже нямам уред за готвене на пара, сложих в стъклена купа над тенджера с вряща вода, като купата с оризовата смес не трябва да докосва водата. 

Прехвърлете задушената оризова смес в тенджера и гответе на среден до средно слаб огън с 1/3 от захарта (2/3 чаша). Когато захарта се разтвори напълно, добавете още 1/3 от захарта и разбъркайте добре. Добавете последната част от захарта и гответе още малко, докато захарта се разтвори. Отделете време да разтопите захарта, но внимавайте да не загори.

Извадете сместа от тенджерата върху тава, обилно поръсена с царевично нишесте. Изчакайте съвсем леко да се охлади. Следва оформлението на мочи. 

- Може да ползвате ръкавици, може да натриете ръцете с нишесте. Аз използвах втората опция. Доста пари, но се търпи. 

Загребвате със супена лъжица от сместа, сплесквате на питка, слагате топче с пълнеж в средата, затваряте всички краища и търкаляте в ръце да стане топче. Напудряйте с царевично нишесте.

Оставете топчетата Мочи да се охладят. Може последващо да навлажните съвсем леко с пръсти да оваляте в кокосови стърготини, или сусам.

Източник тук: https://www.japanesecooking101.com/sweet-mochi-recipe/

По рецепта е 2 чаши захар. Ползвах 1 само. И с нея беше много сладко, но ако решите може да опитате и с две чаши.

Опция със заместващи продукти може да видите тук: kikkomania.bg/desert-mochi